Сандвич на класа

Описание на проекта

Урок 1

По темата ни гостуваше Татяна Тодорова–консултант по хранене.

Часът започнах с въпроса “Какъв важен ден е 16 октомври?“ . Както и очаквах никой не знаеше затова им съобщих, че е „Световен ден на храните. Продължих с „Възможно ли е да живеем без храна?“ Всички бяха единодушни в отговора си-“Не!“.

Затова вече от 60 години насам се чества Световният ден на храната. За такъв е избран 16 октомври.
От миналата година и България се присъедини към тази инициатива, но малко хора разбраха. А се оказва, че такъв ден е необходим, за да ни напомня за простичките истини.
Необходимо е във века на пренасищането с хранителни продукти да се говори за правилната им и здравословна консумация, за да се ограничи проблема със затлъстяването и обездвижването.

Специален гост на инициативата беше госпожа Татяна Тодорова- хранителен консултант, която, за да илюстрира принципите на оптималното здравословно хранене, запозна второкласниците с т. нар. хранителна пирамида. По много интересен начин обясни приемът на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерални вещества и защо трябва да е съобразно с физиологичните нужди на организма.

Децата споделиха, че родителите им не закусват, а те се хранят се само с тестени храни на обяд и се оказва, че най–обилното им хранене е вечерята.

Извод:Както и да го погледнем този тип популярно хранене е абсолютно нездравословен.
Тя трябва да задоволява нуждите на организма от енергия и да осигурява добро здраве, да предпазва от болести . Детското затлъстяване носи рискове за сърцето. 

За моя радост темата се оказа много интересна , гостенката успя да грабне децата ,но и тя беше видимо доволна. Заплануван беше 1 час ,но станаха 2.
Урок 2

. Започнахме направата на сандвича. Предварително бях разделила класа на 5 групи от по 5 човека. Всяка група получи по една франзела и имаше за задача да изработи голям общ сандвич с продуктите, които сами си изберат. На специално определено място бях разположила продуктите за сандвичите и всеки екип трябваше да избере един представител, който да дойде и да вземе продукти. Главната задача беше да се взимат само необходими продукти, а не от всичко по много и умишлено бях приготвила сравнително малко продукти : краставички, чушки, шунка, масло, кашкавал, топено сирене , маслини, зеле, яица …

Учениците имаха около 15 минути да направят сандвичите, но не бяха сами защото им помагаше родител-доброволец. Всеки екип получи 1 франзела, зеле, маслини,краставици,филе. За часа всеки трябваше да донесе здравословен продукт, който да използва за сандвича. Започна весело мазане, подреждане , спорове за декорацията и т.н.

Когато сандвичите бяха гототви, всяка група трябваше да разреже на 5 равни части своя сандвич и да го раздаде на останалите 5 групи и съответно да получи по парче от другите 4 групи. Така всяка група раздаде изцяло своя сандвич, но получи от другите.

Това упражнение беше голяма изненада за децата и те бяха леко разочаровани, особено Симон. През цялото време те бяха „готвили“ за себе си и бяха подбирали продукти , които те обичат. Изведнъж да го даде, но следкато видяха и опитаха продукта на другите екипи останаха доволни. Браво на доброволците-помагачи!

По един представител от екип се включи в направата на хапки за другите класове , а останалите изработиха 2 вида хапки за класа (грозде със сирене и кашкава,маслинка и краставичка).

След дегустацията си поговорихме как са се почувствали, когато са раздали сандвича, който са приготвили и не са опитали, а в замяна са получили от останалите групи. Какво е чувството когато даваш и когато получаваш?

Говорихме с учениците дали биха дали част от своята храна на хора в нужда. Оказа се, че голяма част от тях не осъзнават ясно, че има хора, които нямат какво да ядат и че не се оценява храната изобщо. Много от децата изхвърлят храна , която не им харесва , разхищават и не уважават продуктите.

Разказвах и обяснявах за това защо и как да не разхищаваме храната, за бедните хора и деца по света , но все пак смятам,че за моите ученици това са знания само на теория и все още не осъзнават как безотговорно се отнасят към храната, защото за тях е даденост и не са изпадали в ситуация на недоимък.

Учениците приеха да посетят „кухня за бедни“ и при възможност да бъдат доброволци в нея.