Засаждане на дърво

Описание на проекта

От столична община се бяха погрижили да ни снабдят с необходимото оборудване – ръкавици, лопати и… най-важното – дръвчета. С децата и родителите засаждахме акация.

Децата бяха най-нетърпеливите и най-работливите сред нас. Носеха лопати, копаха, засаждаха дръвчета и зареваха почвата. Стараеха се добре да оформят мястото на дръвчето и грижливо го поставяха в почвата. Каквото не разбираха и не знаеха, питаха някой възрастен.

„Аз живея в града, но имам фермерско сърце.” – Лаура

„Лаура, ако си с фермерско сърце, трябва да обичаш плодовете и зеленчуците.” – Александър Христов

„Днес имаме час по Човекът и обществото.” – Лилия

Децата освен че бяха дошли с братчетата и сестричетата си, бяха довели и приятелчетата си и работата беше още по-усмихната и забавна. Децата се запознаваха взаимно и работеха старателно.

„Захари, да помагам?” – аз (Н. Иванова)

„Не, не! Мога и сам.” – Захари

„Госпожо, посадих 2 дръвчета съвсем сам.” – Захари

Децата работиха задружно и това правеше впечатление и на организаторите на събитието, и на останалите доброволци.

„Вие кой клас сте?” – непознат доброволец

„Трети клас сме.” – Лилия

„Аз съм пети клас.” – Маргарита (сестра на Лилия)

„Ние сме от Седмо училище „Свети Седмочисленици”.”- Жанет

„Браво! Вие сте много работливи!” – непознат доброволец

Всички искрено се радваха на децата, а децата се радваха на дръвчетата.

Засаждаха дръвче след дръвче. Копаеха, махаха тежките буци пръст, разбиваха ги и посипваха малките дръвчета. Трудеха се неуморно, докато по едно време не се дочу:

„Госпожо, кога ще почиваме. Гладна съм.” – Ани

„Хайде да си направим пикник.” – Жанет

Децата разпънаха одеялото, извадиха сандвичите и седнаха да си хапват.

„Раздават безплатен чай. Който иска, може да си вземе.” – Александър Христов

„Чаят е топъл и е много вкусно.” – Явор

Изморените доброволци се подкрепиха с храна и отново се заловиха със засаждането на дръвчетата.

„Ани, нося ти корен.” –  Жанет

„Изчакай още малко, да изкопая дупка.” – Ани

„Вижте какъв голям камък извадих!” – Лилия

„Това не е камък, а голяма буца земя.” – Александър Христов

Най-малкият доброволец в засаждането на дръвчетата беше Филип (братчето на Александър Христов). Филип е само на 2 годинки, но помагаше на всички ни – помагаше в зариването на земя и в носенето на малките и крехки дръвчета.

„Вижте, оградих моето дръвче с Витоша, Пирин и Рила.” – приятелче на Захари  (Детето така наричаше големите парчета земя.)

Направихме си много снимки, за да запечатаме този спомен във времето. И след години, когато Новата гора на София е голяма, да имаме снимки преди и сега.