Учениците проучват какви ще са последствията за тях, за обществото и за света, ако правителството не осигурява образование на децата.
„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.“ – Анри Барбюс
Урокът „Училището е затворено“ беше разгледан в рамките на един учебен час. Влязох в час по литература, като умишлено не бях предупредила, че ще имаме занимание по „Научи се да даряваш“. Помолих за внимание и без да обяснявам записах на дъската: „Важно! От утре училищата в България затварят врати, защото правителството е установило, че няма пари за образование.“
Първоначално в класната стая се възцари мълчание, а учениците само разменяха смутени погледи. Противно на очакванията ми липсваха тийнейджърски възгласи „Много яко!“ и „Супер!“. После младежите втренчиха погледи в мен и листата, които държах. Последваха въпроси: „Това сериозно ли?“, „Завинаги ли е?“, „За всички училища ли се отнася? И в София?“. Учениците открито се възмущаваха и реагираха: „Госпожо, причиняват ни болка!“, „Няма такова правителство!“ и се достигна до конструктивния въпрос: „А какво може да се направи?“.
Разделих класа на групи, в рамките на които учениците обсъждаха последиците за отделната личност и семейството, за обществото и държавата, за целия свят. Всяка от групите представи своите изводи пред останалите. Имаше твърдения „Ще останем прости“ и „Като пораснем няма да имаме работа“. Тревожеха се, че в бъдеще няма да има лекари, учители, юристи, защото няма как да придобият образование. Впечатли ме изводът, направен от третата група: „Българите ще се превърнем в ресурс за нискоквалифицирана работна ръка за другите страни. Няма да сме държава.“
Поставих следваща задача – всяка от групите да помисли за поне 5 начина, по които да се реши проблемът и да ги запише на дъската. След бурни дебати идеите бяха формулирани, като някои се повтаряха:
Като обобщение на часа един от младежите каза: „Дано не ни се налага да решаваме подобни казуси в реалния живот.“
Според учениците това бил един от най-интересните им часове. Междучасието разговорите продължиха в коридора, като в тях бяха въвлечени и ученици от други класове.
„Това сериозно ли?“, „Завинаги ли е?“, „За всички училища ли се отнася? И в София?“
„Госпожо, причиняват ни болка!“
„Няма такова правителство!“
„Българите ще се превърнем в ресурс за нискоквалифицирана работна ръка за другите страни. Няма да сме държава.“
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X