„Различните хора“-хора от различни етнически групи, хора с различни физически или интелектуални затруднения

Описание на проекта

Урокът протече в рамките на два учебни часа.

Урок 1

Първият урок се проведе на 16 ноември, когато се чества Международният ден на толерантността.Чрез дискусия второкласниците успяха да разберат понятието „Толерантност“-уважение, приемане и разбиране на човешката индивидуалност, това не е отстъпка, снизхождение или примиряване. Плавно се премина към противоположното понятие – на нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. Възпитанието започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите.

Поставих им въпроса „Толерантни ли сме наистина?“. Беседата се оказа много емоционална.

От предишните ни уроци децата вече знаят какво е да си дарител, а ледващият час на гости ще дойде представител от Социалната чайна. Всички решихме да изработим картички с пожелания, които щяхме да подарим нанашия гост. В тях вложихме обичта си и уважението към „различните хора“.

Урок 2

Урокът се проведе на 20 ноември. Започнах с приказката „Надежда без криле“ от книжката „Мъдри приказки за деца и родители“ Диана Петрова.Чрез нея представих моя гост . Мирослава Милева с много интересна беседа представи дейността на Социалната чайна,а тя имаше много общо със съдържанието на приказката. Там помагат на младежите без родители или изоставени от близките да си намерят работа, да усвоят елементарни за нас навици, но не и за тях.Организират се дискусии с експерти от различни организации, експерти от различни общенски дирекции, неправителствени организации.

Изиграхме игра. Всяко дете изтегли по едно листче , на което имаше кратка информация. В рамките на 1 минута всеки трябваше да се потопи в ролята на своя герой от листчето. Целият клас се строи в една редица.Към всички се задаваха въпроси и ако е верно за техния герой преминават крачка напред, а ако не е крачка назад. Идеята е да влязат в роля, но понеже те са малки те влязоха в собствения си живот.

В края на часа подарих книжката от която четох, а на корицата послание за всяко дете и родител.