Всеки може да бъде дарител (филантроп)

Описание на проекта

„Всеки може да бъде дарител (филантроп)” – на пръв поглед си мислите, че по тази тема всичко е казано и говори сама за себе си. Да, ама не Гостът, който ни посети, показа и разказа толкова много информация и снимки, че дори забравих да си водя бележки за урока

Предварително бях съобщила името на госта, така че Ива, като влезе в класната стая, директно започна да работи с децата. Раздаде им маски. Истински маски – на супергерои (на Батман, на Спайдърмен и различни маски, така че да се отличават един от друг). Децата се развълнуваха, защото досега не са имали такъв подход. Ива им раздаде и картончета със суперсили (децата можеха „да минават между тесни пространства”, „да преместват големи и тежки предмети”, „да се катерят с лекота”). Тук децата още повече се „запалиха”. Нашият гост постави едно въженце, на което имаше листчета с написани препятствия. Оказа се, че децата са затворени в една пещера на скала, оградена от въженцето, и трябваше да излязат от нея. На изхода на пещерата ги очакваше торба с бонбони.

„Истински бонбони, шоколадови.” – Ива Петрова

„Ехаа!” – Ниа

На всяко листче от въжето имаше инструкция как да продължат по-напред. Децата четоха инструкциите и трябваше помежду си да открият супергероя със суперсилите, който да им помогне. Паралелно с тази игра Ива прожектира и на дъската информацията (стъпките) от листчетата.

Как мислите… дали децата се справиха? Справиха се, и то светкавично бързо. Те дори не позволиха на Ива да им прочита въпросите и инструкциите от листчетата, а бързо, на глас, ги четяха от мултимедията и веднага действаха помежду си. Много, ама много бързо се „освободиха” от пещерата. Супергероят, който направи последната успешна стъпка, беше Спайдърмен (Александър Христов) и Ива му връчи торбичката с бонбони.

„Браво! Справихте се успешно и много бързо. Сега оставете бонбоните за 10-ина минути. Искам да си поговорим за супергероите днес. Всеки от нас притежава суперсили. Вие притежавате суперсили! Само трябва да ги изпозвате Сега ще ви разкажа аз как станах доброволец. Може би съм била на вашата възраст, когато за първи път помогнах, дарих и оттогава не съм спирала.

Всичко започна с един шоколадов бонбон. Преди години не беше толкова лесно да си купиш и да ядеш шоколадови бонбони, такива като вашите, които след малко ще си ги хапнете. За да ядеш шоколад, трябваше някой да ти го донесе от чужбина и да ти го подари. За една Нова година моят чичо донесе и ми подари цяло пликче с шоколадови бонбони. Не един бонбон, а цял плик. Толкова много се зарадвах, защото знаех, че е само за мен. Но си казах: Да ям, колко бонбона мога да изям…?! По-добре да си ги поделя с моята най-добра приятелка. Почерпих я, ядохме бонбони, но пак останаха. Тогава тя ми разказа, че си пишела писма с 3 деца от Молдова. Те й разказвали, че са много бедни, нямат дрехи, нямат много храна, а да не говорим за шоколадови бонбони. И тя предложи да им изпратим по пощата останалите ни шоколадови бонбони. Ние не знаехме как да ги изпратим по пощата и затова попитахме нашата учителка. Разказахме й за какво става дума и тя прояви интерес. Учителката ни предложи, освен шоколадовите бонбони, да съберем и да изпратим на децата и дрехи, и храна, и обувки. Направихме акция в училище и всички наши съученици, деца от други класове, се включиха. Свързахме се с училището на 3-те деца в Молдова и им изпратихме всичко, което бяхме събрали.” – Ива Петрова

„Как го изпратихме?” – Жанет

„Чрез влака. Натоварихме всичко на влака и то отпътува за Молдова. По-късно директорът на молдовското училище каза, че това е най-голямото дарение, което е получавал от България. А той не знаеше, че е само от едно училище. Представете си, ако се беше включила наистина цялата страна.” – Ива Петрова

„Ето така започна всичко… От един шоколадов бонбон :)” – Ива Петрова

Нашият гост притежава тази харизма да разказва увлекателно, последователно, но и стегнато, без излишни подробности. Успя да задържи вниманието на учениците и те я слушаха с „жажда”. Ива прожектираше и снимки от своите пътувания по света и разказа, че винаги носи със себе си шоколадови  бонбони, защото знае, че някъде има някой, който не може да си позволи да яде вкусни шоколадови бонбони. Най-прясното й пътуване, преди 2 години, е било до Неапол. Показа снимки от училището, което е посетила, и разказа как децата изминавали километри от дома си, за да ходят на училище.

„Те трябва да работят и да помагат на родителите си за прехраната на семейството, затова се радват, че ходят на училище. Там си играят с другарчетата си, научават нови неща. Оставих им много шоколадови бонбони. Не можете да си представите децата колко бяха щастливи. По принцип децата там са щастливи, нищо че нямат лукса и условията, които имат повечето деца. Там те живеят свободно.” – Ива Петрова

С подробните си истории и снимки Ива много заинтригува децата за доброволчеството, особено като започна да им показва и разказва за деца-супергерои.

„Доброволчеството не винаги се изразява в пари. Любимите ми доброволци са децата – деца-супергерои. Това е Лайла Браун (Ива показва снимка на мултимедията.). Тя е била на 5 години, когато е станала доброволец.” – Ива Петрова

„Сега на колко е?” – Боряна

„Сега е на 8 години. Когато веднъж Лайла гледала телевизия, видяла, че децата в Африка нямат вода. Станало й много мъчно. Затова казала на своите съученици, приятели, че за рождения си ден не иска подаръци, а иска всеки от тях да донесе по една кофа вода. Това направило впечатление на възрастните и я разпитали защо точно това иска. Лайла им разказала за децата в Африка, които нямат вода. Родителите й и хората около нея се трогнали и започнали да събират пари. Събрали много и ги дарили, където трябва. Лайла Браун била поканена на голяма конференция, изпълнена с хора с костюми, за да говори за доброволчеството и дарението. Тази малка госпожица говорила около 20 мин. пред тези учени хора и те оставали безмълвни.” – Ива Петрова

Гост-лекторът ни разказа и показа още вдъхновяващи истории на деца-супергерои и учениците „Ах”-ваха и се вълнуваха от случващото се по света.

„Знаете ли, че хората, които не са богати, са по-щастливи. Помагат един на друг, по-щедри са. Богатите хора, хората с възможности не са много щедри, не са често доброволци.” – Ива Петрова

„Защо?” – Жанет

„Защото са прекалено заети да работят, да изкарват пари, за да имат време да мислят за доброволчество и дарителство. Но, разбира се, има и такива хора, които имат възможности и средства, и са дарители и помагат на по-бедните.” – Ива Петрова

„Знаете ли България на кое място е по доброволчество в момента?” – Ива Петрова

Тук децата налучкваха и казваха най-различни числа – 7-о място, 20-о, 15-о, 3-то…

„На 126-о място.” – Ива Петрова

И в стаята се чу само „Уау!”

„Надеждата ни е в хора на вашата възраст :)” – Ива Петрова

А какво се случи с шоколадовите бонбони от играта в началото на учебния час, можете сами да се досетите