Всеки може да бъде дарител (филантроп)

Описание на проекта

„Всеки може да бъде дарител (филантроп)” – на пръв поглед си мислите, че по тази тема всичко е казано и говори сама за себе си. Да, ама не 🙂 Гостът, който ни посети, показа и разказа толкова много информация и снимки, че дори забравих да си водя бележки за урока 🙂

Предварително бях съобщила името на госта, така че Ива, като влезе в класната стая, директно започна да работи с децата. Раздаде им маски. Истински маски – на супергерои (на Батман, на Спайдърмен и различни маски, така че да се отличават един от друг). Децата се развълнуваха, защото досега не са имали такъв подход. Ива им раздаде и картончета със суперсили (децата можеха „да минават между тесни пространства”, „да преместват големи и тежки предмети”, „да се катерят с лекота”). Тук децата още повече се „запалиха”. Нашият гост постави едно въженце, на което имаше листчета с написани препятствия. Оказа се, че децата са затворени в една пещера на скала, оградена от въженцето, и трябваше да излязат от нея. На изхода на пещерата ги очакваше торба с бонбони.

„Истински бонбони, шоколадови.” – Ива Петрова

„Ехаа!” 🙂 – Ниа

На всяко листче от въжето имаше инструкция как да продължат по-напред. Децата четоха инструкциите и трябваше помежду си да открият супергероя със суперсилите, който да им помогне. Паралелно с тази игра Ива прожектира и на дъската информацията (стъпките) от листчетата.

Как мислите… дали децата се справиха? Справиха се, и то светкавично бързо. Те дори не позволиха на Ива да им прочита въпросите и инструкциите от листчетата, а бързо, на глас, ги четяха от мултимедията и веднага действаха помежду си. Много, ама много бързо се „освободиха” от пещерата. Супергероят, който направи последната успешна стъпка, беше Спайдърмен (Александър Христов) и Ива му връчи торбичката с бонбони.

„Браво! Справихте се успешно и много бързо. Сега оставете бонбоните за 10-ина минути. Искам да си поговорим за супергероите днес. Всеки от нас притежава суперсили. Вие притежавате суперсили! Само трябва да ги изпозвате 🙂 Сега ще ви разкажа аз как станах доброволец. Може би съм била на вашата възраст, когато за първи път помогнах, дарих и оттогава не съм спирала.

Всичко започна с един шоколадов бонбон. Преди години не беше толкова лесно да си купиш и да ядеш шоколадови бонбони, такива като вашите, които след малко ще си ги хапнете. За да ядеш шоколад, трябваше някой да ти го донесе от чужбина и да ти го подари. За една Нова година моят чичо донесе и ми подари цяло пликче с шоколадови бонбони. Не един бонбон, а цял плик. Толкова много се зарадвах, защото знаех, че е само за мен. Но си казах: Да ям, колко бонбона мога да изям…?! По-добре да си ги поделя с моята най-добра приятелка. Почерпих я, ядохме бонбони, но пак останаха. Тогава тя ми разказа, че си пишела писма с 3 деца от Молдова. Те й разказвали, че са много бедни, нямат дрехи, нямат много храна, а да не говорим за шоколадови бонбони. И тя предложи да им изпратим по пощата останалите ни шоколадови бонбони. Ние не знаехме как да ги изпратим по пощата и затова попитахме нашата учителка. Разказахме й за какво става дума и тя прояви интерес. Учителката ни предложи, освен шоколадовите бонбони, да съберем и да изпратим на децата и дрехи, и храна, и обувки. Направихме акция в училище и всички наши съученици, деца от други класове, се включиха. Свързахме се с училището на 3-те деца в Молдова и им изпратихме всичко, което бяхме събрали.” – Ива Петрова

„Как го изпратихме?” – Жанет

„Чрез влака. Натоварихме всичко на влака и то отпътува за Молдова. По-късно директорът на молдовското училище каза, че това е най-голямото дарение, което е получавал от България. А той не знаеше, че е само от едно училище. Представете си, ако се беше включила наистина цялата страна.” – Ива Петрова

„Ето така започна всичко… От един шоколадов бонбон :)” – Ива Петрова

Нашият гост притежава тази харизма да разказва увлекателно, последователно, но и стегнато, без излишни подробности. Успя да задържи вниманието на учениците и те я слушаха с „жажда”. Ива прожектираше и снимки от своите пътувания по света и разказа, че винаги носи със себе си шоколадови  бонбони, защото знае, че някъде има някой, който не може да си позволи да яде вкусни шоколадови бонбони. Най-прясното й пътуване, преди 2 години, е било до Неапол. Показа снимки от училището, което е посетила, и разказа как децата изминавали километри от дома си, за да ходят на училище.

„Те трябва да работят и да помагат на родителите си за прехраната на семейството, затова се радват, че ходят на училище. Там си играят с другарчетата си, научават нови неща. Оставих им много шоколадови бонбони. Не можете да си представите децата колко бяха щастливи. По принцип децата там са щастливи, нищо че нямат лукса и условията, които имат повечето деца. Там те живеят свободно.” – Ива Петрова

С подробните си истории и снимки Ива много заинтригува децата за доброволчеството, особено като започна да им показва и разказва за деца-супергерои.

„Доброволчеството не винаги се изразява в пари. Любимите ми доброволци са децата – деца-супергерои. Това е Лайла Браун (Ива показва снимка на мултимедията.). Тя е била на 5 години, когато е станала доброволец.” – Ива Петрова

„Сега на колко е?” – Боряна

„Сега е на 8 години. Когато веднъж Лайла гледала телевизия, видяла, че децата в Африка нямат вода. Станало й много мъчно. Затова казала на своите съученици, приятели, че за рождения си ден не иска подаръци, а иска всеки от тях да донесе по една кофа вода. Това направило впечатление на възрастните и я разпитали защо точно това иска. Лайла им разказала за децата в Африка, които нямат вода. Родителите й и хората около нея се трогнали и започнали да събират пари. Събрали много и ги дарили, където трябва. Лайла Браун била поканена на голяма конференция, изпълнена с хора с костюми, за да говори за доброволчеството и дарението. Тази малка госпожица говорила около 20 мин. пред тези учени хора и те оставали безмълвни.” – Ива Петрова

Гост-лекторът ни разказа и показа още вдъхновяващи истории на деца-супергерои и учениците „Ах”-ваха и се вълнуваха от случващото се по света.

„Знаете ли, че хората, които не са богати, са по-щастливи. Помагат един на друг, по-щедри са. Богатите хора, хората с възможности не са много щедри, не са често доброволци.” – Ива Петрова

„Защо?” – Жанет

„Защото са прекалено заети да работят, да изкарват пари, за да имат време да мислят за доброволчество и дарителство. Но, разбира се, има и такива хора, които имат възможности и средства, и са дарители и помагат на по-бедните.” – Ива Петрова

„Знаете ли България на кое място е по доброволчество в момента?” – Ива Петрова

Тук децата налучкваха и казваха най-различни числа – 7-о място, 20-о, 15-о, 3-то…

„На 126-о място.” – Ива Петрова

И в стаята се чу само „Уау!”

„Надеждата ни е в хора на вашата възраст :)” – Ива Петрова

А какво се случи с шоколадовите бонбони от играта в началото на учебния час, можете сами да се досетите 🙂