Новини



За новия онлайн формат на уроците в „Научи се да даряваш” можете да разкажете на: bkirilova@dfbulgaria.org
Очакваме ви!

Една история за шарени чорапи от Казанлък

Една история за шарени чорапи от Казанлък

В последния ни час от „Научи се да даряваш“ наши съюзници бяха усмивките – широки и от сърце. Топлина струеше от лицето на всяко дете, защото те избраха темата на този час. Пък Микаела е наша стара познайница, чиито приключения се оказа, че учениците ми следят от два месеца вече в YouTube.

Най-напред изгледахме предложените в урока видеа. Натъжиха се, че има и хора, които не приемат добре децата с тази диагноза. Така им обясних защо са нужни тези клипове и колко важно е да достигнат до повече хора. Децата ги проследиха с усмивки. Започнаха да споделят своите впечатления от видяното, но не знаеха как точно се появява този Синдром на Даун. В нашето училище има две деца с тази диагноза. Те са общителни и всички ги познават. Така и започнахме – че си приличат, че имат общи черти, че са изключително слънчеви и лъчезарни, че обичат да изразяват обичта си с прегръдка.

След това запознах четвъртокласниците с разказа на Крис – историята на Микаела. Сега децата вече научиха причината за появата на тази диагноза, но и разбраха, че това не ни пречи да общуваме и се забавляваме, ако сме заедно с деца със Синдром на Даун.
Моите деца не поставят етикети на тези, които имат някакъв проблем. Те знаят, че всеки има право да бъде уважаван и приеман, защото в класа ни също има дете с диагноза, но то е едно от тях в игрите и в белите. Даже му отделят двойно повече внимание, за да не бъде притеснено. Знаят, че във всяко наше приключение то участва равностойно и винаги намират начин как да се случи това. „Дали учиш по-бавно или – не, важно е да искаш да го научиш. Все някога се получава.“, казват моите деца.

Чорапите оцветихме в часа. Направихме си и извод, че е хубаво да сме шарени и различни, защото така ни е по-интересно и забавно.

В края на часа децата предложиха да изгледаме още един клип за Микаела – „Предизвикателство: Какво съм аз“. Част от тях казаха, че е много интересен. Аз го гледах заедно с тях за първи път. Оказаха се прави – усмивките не слязоха от лицата им. Искрено се радваха за всяко постижение на Микаела. „Тези деца ни учат на любов. Ние по-малко се усмихваме на непознати. Дори не ги прегръщаме.“, каза едно от децата.

Това беше един изключително слънчев час от „Научи се да даряваш“!

 

Автор: Лилия Рачева, Казанлък

 

© Всички права запазени 2021 @ Learningtogive.bg