Харчи, спести или дари?

Ирена Мицковска, Тетевен

Да харчиш, да спестиш или да дариш? Сериозна дилема за хора, живеещи в консуматорско общество. Какво остава за малките ученици, които все още не печелят пари, но биха искали да имат всичко, което пъстрите витрини и рекламите предлагат?

Търсихме отговора заедно с първокласниците от НУ „Хаджи Генчо“ в Тетевен. Разяснявахме значението на трите думи с примери от собствения им живот. Оказа се, че повечето от децата имат касички, в които събират пари от рождени дни и празници, за да си купят нещо по-голямо и скъпо. Поговорихме за това дали родителите винаги им купуват това, което те искат и в какви случаи отлагат покупката.

Преложих на децата да си представят, че имат 10 лв, с които могат да правят каквото решат. За какво биха ги използвали? Отговорите бяха разнородни: от „нещо вкусно за ядене“ до „ще ги сложа в касичката“ (за да си купя впоследствие нещо по-голямо). Всички идеи бяха свързани лично с тях. Затова ги попитах дали не биха ги споделили с родителите си, братя, сестри, приятели. Заваляха предложения как биха могли да зарадват и някой друг.

Така стигнахме до темата за даряването. Учениците научиха, че можем да даряваме не само пари, а също време, умение, внимание. Децата с изненада осъзнаха, че самите те вече са дарители – с участието си в кампаниите за събиране на жълти стотинки и на пластмасови капачки, с които ще подпомогнем различни каузи.

Учудването премина в гордост и заедно решихме, че вече активно ще следим за изхвърлени капачки в коша за боклук, ще дадем идея и на другите класове да ги събират общо в голяма бутилка, ще говорим с родителите си и ще носим в училище и капачките от дома. Защото дарителството – това са не само големите акции, а и малките жестове, които правим всеки ден.