Първа заплата

Лилия Рачева, Казанлък

Първокласниците от ОУ „Н.Й. Вапцаров“ в Казанлък заработиха първите си собствени пари. До идеята се стигна след изключително любопитен урок на тема „Харчи, спести или дари“ с Димитър Червенков от Банка ДСК в града. На съвсем достъпен език гостът разказа на децата за парите, търпеливо отговори на десетките им въпроси. Тази приятна и полезна среща събуди толкова силен интерес сред учениците, че те продължиха да коментират помежду си по темата и след часа. Ето защо реших да проведа втората част от урока така, че да остави ярък спомен у първолаците.

Семействата на учениците от 1“б“ клас получиха писма с молба да помогнат на децата да заработят пари у дома, като помагат, където е необходимо. „Заплатите“ можеха да бъдат похарчени, спестени или дарени за дете в нужда. Това решение трябваше да вземе всеки първокласник лично, след като разкаже на съучениците си как точно е спечелил своето „възнаграждение“.

Родителите взеха присърце моята молба и „наеха“ децата си за една седмица. А „работниците“ бяха горди със свършената работа. Те нямаха търпение да разкажат в клас какво са свършили: мили са чинии, пускали са прахосмукачка, бърсали са пода, грижили са се сами за себе си за първи път, гледали са по-малките си братя и сестри, ходили са да пазаруват сами, разхождали са домашните любимци, чистили са окапалите листа по двора, помагали са при измиването на семейния автомобил, оправяли са легла, подреждали са си играчките, участвали са в приготвянето на храна и какво ли още не.

Всяко дете беше получило своето „възнаграждение“, договорено между него и неговите родители. Никой не пропусна да дари. Имаше деца, които отделиха и за собствени „спестявания“, но изключително малка част от „заплатата“. А едно дете продължи да „печели“ и да пуска в касичката на класа.

Събрахме 60 лв. Решихме с тях да се включим в инициативата на сдружение „Бъдеще за децата“ – Акция „Дядо Коледа“. Всяка година преди Коледа в града ни се разполагат елхи, украсени с писма. Всяко писмо описва съдбата на дете в неравностойно положение и желанието му за Коледа. В писмото има номер, който се залепва на подаръка, а самият подарък се поставя под елхата, от която е взето писмото.

Първолаците  станаха „Дядо Коледа“ за едно петгодишно момиченце. Не го познават, но дълго обсъждаха подробностите от  писмото, търсеха причини за съдбата му и, сравнявайки се с него, оцениха колко много родителите им се грижат за тях. Представиха си как ще се почувства момиченцето, когато получи своя подарък, и му пожелаха да бъде толкова щастливо, колкото ще са и те на Коледа.

Две неща ме развълнуваха в този час: желанието на първолаците да дарят и опитът им да се поставят на мястото на другото дете, което има нужда от помощ. Изключително ценно преживяване за тях чрез „Научи се да даряваш“.