Първокласници се опознават с усмивка и комплимент

Ивелина Никифорова, класен ръководител на 1. А клас,

ОУ „Св. Климент Охридски“, гр. Плевен.

Колко е приятно да гледаш малки първокласници, които се стараят да измислят най-хубавия и оригинален комплимент!

С малко притеснение, приятно вълнение и много усмивки протече едно от първите занимания по програмата за учениците от 1. А клас на ОУ „Св. Климент Охридски“, гр. Плевен.

Формирането на сплотен клас, в който цари разбирателство и уважение между всички ученици, може би звучи като вълшебна приказка, но след това занимание, някакси си струва да се мисли, че насърчаването на учениците да разбират емоциите си и да мислят за чувствата на другите, би било много полезно и успешно начинание.

Основната идея на урока „Комплименти“ беше да насърчи учениците да помислят за чувствата на другите и да открият, че да накараш другите да се почувстват добре им дава и на тях това усещане.

Първата дейност от този различен час беше насочена към чувствата на първокласниците, когато са влезнали в класната стая през първия учебен ден, а помощници бяха емотикони с три различни емоции – „щастливо човече“, „неутрално човече“ и „тъжно човече“. Малка част от децата са били леко изплашени или притеснени, че няма да познават никого и, че им предстои нещо ново и различно. Въпреки това, се оказа, че притесненията им са били ненужни, защото вече спокойно могат да застанат под „щастлилвото човече“. Обясниха, че в училище много им харесва, защото имат нови приятели, „учителите са много добри“ и „правят интересни неща“.

Малка част от децата знаеха и можеха да обяснят думата „комплимент“. Затова се наложи да я разясним и приложим на практика. За да усетят, че е хубаво да ни е грижа и да се грижим един за друг, учениците получиха различни уникални комплименти на малки листчета хартия, които отделяхме от картончето с комплименти. Усмивките им грейнаха и наистина бяха поласкани от вниманието към тях. А прегръдките не спираха. Всяко едно дете благодари за хубавите думи отправени към него.

Дейността продължи още по-емоционално с „вълшебната торбичка“, в която бяха сложени имената на всяко дете от класа. Всяко дете трябваше да изтегли име и да направи комплимент на детето, което му се е паднало. Получилият комплимент трябваше да благодари най-учтиво и да изтегли следващия, който да похвали и поласкае. Вълненията бяха големи, защото се случи, така че дори и на тези, които не познаваме добре и не са ни близки приятелчета, трябваше да измислим за какво да благодарим, да помислим какво ни харесва в тях, или пък да обясним защо бихме станали още по-добри приятели. Верижката от комплименти премина през всички малки ученици.

В края на часа първокласниците нямаха търпение да застанат под „щастливото човече“ и споделиха, че ще пазят комплиментите грижливо в сърцето си.

Няма нищо лошо в това да казваш и получаваш искрени добри думи. Ако обърнем повече внимание на похвалите, а не на забележките, това ще ни кара да се чувстваме по-щастливи и ще ни сплотява. Прекрасно е, ако по-често правим комплименти!

Истинско изкуство е да накараш някого да се почувства добре и това да ти донесе удоволствие и на теб, разбраха децата от урока в програмата.