Новини

Познавам ли себе си

Познавам ли себе си

Мария Гълъбова Петкова, педагогически съветник,

Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии (ПГЛПЕХТ), гр. Ямбол

Помолих децата да споделят какво е най-важното и най-ценното за тях в живота им. Отговорите бяха различни „семейството, здравето, природата, дома, почвата, слънцето“…

Раздадох им приложение към урока, наречено „Харта на ценностите“ и стикери с написани върху тях вече изброените ценности, които да подредят от най-важно към най-маловажно.

Обсъдихме ги и коментирахме значението им за бъдещето, а след това всеки ученик попълни картата, като в средата нарисува символ или картина, които най-добре го представят като личност.  Нарисуваха сърца, цветя, написаха думи и съчетания, „Аз искам“, „Аз мога“, „Аз вярвам“, „Аз не се предавам“. Добавиха „Аз бих иска да завърша училище, да имам верни приятели, да уча, да правя добро“.

А също и „харесвам, футбол, спорт, да свиря, да рисувам, да се усмихвам“.

„Какво не харесвам? отговориха и на този въпрос, през своята гледна точка – „лъжата, предателството, лицемерието“.

Целта на упражнението беше учениците беше да открият повече неща за своето Аз и желанията си.

След това всеки участник получи лист А4, който раздели на три по-малки листа и написа прилагателно, което най-добре го характеризира, любим девиз, личност от реалния живот или литературен герой.

Сред прилагателните се срещаха: „красива, смела, силна, строен, напет, честен, добър“.

Сред девизите „Все напред“, „Вярвам, че ще успея“, „Аз мога“, дори и „Аз се колебая“.

Сред хората, на които биха подражавали бяха Христо Ботев, Иван Вазов, родителите им, хора от близък приятелски кръг, приятели.

След това  всеки се опита да „продаде“ листчетата си срещу такива, написани от другите участници, които най-много му допадат. „Продажбите“ бяха по жанр и размяната ставаше на двустранен принцип  – девиз срещу девиз, личност срещу личност и прилагателно срещу прилагателно.

След приключването на размяната, всеки участник се сдоби с други три листчета по едно от всеки жанр. Един по един участниците потърсиха общото между участниците – характери, интереси, споделени ценности, силни страни.

Учениците по групи обсъдиха и баснята „Мравката и гълъбът“ от Езоп и дискутираха какво  добро дело и постъпка откриват в баснята. Дискусията продължи към идеи за доброто, спонтанността му и добрите дела, които са възможни. Следващата задача за участниците беше обсъждането на „Трите сита“  на Сократ в опит да дефинират какво е за тях истина, доброта и полза. Биха ли приели тези три сита за тяхна максима и съответно, какво биха направили те като идея за мини проект в полза на общността.

Получиха и листчета, на които анонимно да запишат за какво мечтаят и в какво вярват. Листчетата се събират и разбъркват и поставят на пода. Всеки участник взе чуждо листче прочете пред останалите написаното, също и отговори дали това се отнася до него.

Така стана ясно, че децата:

Вярват в себе си.

Вярват в доброто.

Мечтаят да свирят на китара.

Мечтаят да играят футбол.

Мечтаят да станат известни.

Мечтаят да бъдат добри хора.

Хората си приличат най – много по своите мечти и надежди, както и във вярата, че има смисъл доброто, което реализират заедно.

© Всички права запазени 2022 @ Learningtogive.bg