Щафетата на доброволчеството

Албена Цветкова, Вършец

Много вълнения, усмивки, идеи и обещания провокира у шестокласниците от СУ „Иван Вазов“ във Вършец урокът по темата „Да покажем грижа“. Идеята как да направят първите си стъпки и да усетят духа на добрината и съпричастността е дело на трите добротворки с дългогодишен опит и множество отличия за доброволчество Люси Йонина, Ванеса Апостолова и Елина Ивайлова.

Девойките бяха подготвили албум от снимки с разнородни свои и на съмишленици дейности: Ива, която се отказа от цветята си за бала и събра пълна стая с храна за бездомните животни; Мими, която в дните на добрите дела засади 10 дръвчета; Люси и Ванеса с двете си благотворителни кампании за набиране на дрехи и играчки за децата от детската градина; Мария и Пами с вниманието, което посвещават на хората с двигателни увреждания в дома във Вършец. Най-вълнуващата снимка беше на самите шестокласници от преди три години, когато предадоха своите жълти стотинки за закупуване на апаратура за болнични заведения за деца с хронични заболявания.

Срещата и спомените с познати за тях лица и моменти взриви емоциите и учениците се надпреварваха да разказват и за други свои добри постъпки – колективни и лични, когато смятат, че са помогнали, подкрепили са човек в нужда, били са съпричастни към кауза. Историите бяха много и истински: от върнати изгубени телефони и портмонета през пазаруването за бабата, която трудно се движи през зимата, до участието в организираните кампании за почистване или в подкрепа на дадена общност.

Второто предизвикателство за малките герои беше участието в инициативата на техния класен ръководител Румен Иванов, дългогодишен доброволец и ръководител на „Групата“ – четирима мъже, които безвъзмездно обновяват по своя инициатива указателните табели във Вършец, сковават дървени пейки, маси, вдигат беседки, пристягат разнебитени детски люлки. Със собствени средства изграждат и туристическа пътека в един от най големите паркове, създадени в началото на миналия век у нас. Подробностите „от кухнята“, разказани от класния, който е безспорен авторитет за децата, веднага вдъхнови момчетата да помогнат. Ако не могат да работят на равно с възрастните, те искат поне да носят и подават инструменти и материали. Само да участват!

Колко му трябва на едно дете, за да оцени добротата, грижата, съпричастността? И да пожелае да бъде част от тях? Не много. Само добър пример, особено, ако е от хора, които познава и на които вярва. В този урок три момичета и двама учители, посветили се на доброволчеството, подадоха ръка и спечелиха децата. Щафетата е приета.