Обич в шарено

Лилия Рачева, Казанлък

„Не мога да повярвам, че това се случва!“ – така развълнувано реагираха второкласниците от ОУ „Никола Й. Вапцаров“ в Казанлък, след финала на урока, посветен на различните и слънчеви деца със Синдром на Даун и семействата им.

Един урок, донесъл важно знание за отношението ни към хората, които трябва да работят много, за да постигнат това, което за нас е възможно и лесно. Един урок за слънчевите деца, за които ни разказа Силвена Христова – усмихната и слънчева жена, майката на Микаела от фондация „Живот със Синдром на Даун“. Дори онлайн усетихме любовта , с която говори и усмивката, с която стопли нашите сърца.

Децата очакваха тази среща с огромно вълнение и нетърпение. Говориха за нея като за нещо дълго мечтано. Оказа се, че познават и харесват много семейството – Микаела, братчето й Крис, родителите им. Не отклониха внимание нито за миг от екрана, където Силвена Христова разказваше и разказваше… Не спести нищо на децата: от това колко е трудно да си родител изобщо, без акцентът да само върху трудностите на родителите на деца със Синдром на Даун,  колко натоварено е ежедневието на едно такова семейство, с какви препятствия се среща… Второкласниците бяха притихнали и попиваха всяка дума, разбирайки колко труд полага Микаела, за да успее в това, което иска за постигне.

Част от урока ни беше игра – всеки да каже по едно положително качество за свое другарче. Децата бързо намериха добри думи за съучениците си. На въпроса от г-жа Христова: „Трудно ли беше?“ отговориха категорично: „Не.“ Така тя им показа, че е лесно да бъдем добри и да зарадваме хората около нас. Носи удоволствие от преживяното и за двете страни.

Разговорът породи доста и разнообразни въпроси у децата:

„Трудно ли е да си родител на дете със Синдром на Даун?“, „Правят ли пакости Микаела и Крис?“, „По какви учебници ще учи Микаела?“„Как  решихте да създадат канал в Youtube?”, „Смъртоносно ли е това заболяване?“.

От Силвена разбраха, че не е болест, а “любов, усмивка, предизвикателство голямо, борба, стремеж към съвършенство, човешко право“ – по-скоро „ежедневна диагноза, която не пречи, а се превръща в полза“.

Оказа се, че голяма част от учениците гледат Youtube канала на “Живот със синдром на Даун” а някои родители са поръчвали от красивите шарени чорапи от сайта на организацията.

Обещахме, че на 21. март (Международният ден на хората със Синдром на Даун) ще обуем цветни чорапи, ще се снимаме и ще ги изпратим на ФБ страницата на “Живот със Синдром с Даун”, за да поздравим Микаела и чрез нея – всички слънчеви деца.

Благодарихме от сърце на г-жа Христова! Ще разкажем на всички наши роднини и приятели за децата, които даряват обич и на които ние ще дарим обич!

Неповторимо и зареждащо преживяване беше този урок!