Добри практики

Наше, чуждо и общо

Михаела Николова, София

Още преди да реализираме урок по темата „Уважение към собствеността“, с второкласниците от 120 ОУ “Г.С. Раковски“ решихме, че имаме нужда от сплотяване на екипа и направихме една игра, която знам от учителските срещи в програмата „Научи се да даряваш“.

Класът се разпръсква из цялата стая и с топка прежда се опитваме да създадем мрежа на приятелството. Всеки трябва да подаде на някого и да отбележи успехите му през седмицата, напредъка му или да каже нещо положително за него. Преди да подадеш преждата нататък, трябва да задържиш единия край на въженцето и така към следващия – докато не свърши кълбото.

Ползите са мигновени – усмивки на лицата, повече ведрост и топлота, удовлетворение, че друг е забелязал колко си се потрудил и още много други позитиви.

Самият урок по темата направих в същата седмица. В час по физическо възпитание и спорт, едно от момичетата – Яна, не се включи и аз я изпратих с тайна задача в класната стая. Набързо ѝ обясних, че следва час по програмата „Научи се да даряваш“ и за урока ми е необходимо класната ни стая да бъде в определен вид. Зададох задача да разхвърля всичко в нея – чинове, раници, дрехи и обувки, лични вещи и тихомълком да се върне.

Учениците влязоха в стаята и завариха пълен хаос. Яна се беше справила безупречно със задачата си. Изглеждаше така сякаш е имало обир. Емоциите на децата бяха в разнородни посоки. Чувах: „Е, не! Това е ужасно!“, „Ха-ха-ха!“, „Кой е бил тук?“, „Госпожо, някой ни е обрал!“, „Госпожо, пили са ми от водата! Това е нехигиенично!“, „Липсват ми парите! Имало е крадци!“, „Веднага да отидем при Директора!“, „Нека да видим записите на камерите!“. Една част се ядосваха, други се забавляваха на случката, трети веднага започнаха да търсят решение на проблема. Така започнах и аз.

Обясних им, че лично аз съм разхвърляла стаята като част от сценарий за урока по програмата, свързан с уважението към личната, чужда и обща собственост. Така в беседа обсъдихме какво е собственост, защо я разделяме на лична и чужда, какво значи обществена собственост. 

Урокът мина неусетно – интересно и емоционално. Потърсихме примери за неуважение на лична собственост – децата, естествено, имаха много опит в това. Направихме тайна анкета. Всички полегнаха със затворени очи на чина си, а аз зададох въпрос – „Ти някога проявявал ли си неуважение към личната собственост на друг?“ и всички колебливо след малко вдигнаха ръце. След това обявих резултата от тайната анкета и обясних колко важен е този урок, защото в него говорим как да се научим на коректност, внимание, грижа и уважение към чуждата собственост. 

След това потърсихме и други примери, които показват неуважение към обществената собственост (когато тя е замърсена, повредена и т.н) : в училище, в спортни площадки и зали, молове, магазини, кина и др. Така осъзнахме големия проблем в тази насока и трудното му разрешаване, в същото време – и колко много зависи от нас.

Предложих децата да отидат в някой друг клас и да представят урока, по начина, по който ние го направихме. Така че – часът ще има продължение:)

© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg