Децата стават журналисти

Лилия Рачева, класен ръководител

3 клас, ОУ „Никола Й. Вапцаров“, гр. Казанлък

Срещата с доброволците Клаудия от Австрия, Люсил от Франция и Адриана от Словакия ни достави истинско удоволствие, но отговори и на доста въпроси.

Целта ѝ беше децата да открият смисъла на това да бъдеш доброволец, да формират знания за мотивацията за този избор, както и да научат повече за всичко това чрез задаване на подходящи въпроси.

Третокласниците бяха в ролята на „журналисти“, които търсеха своите отговори. Разбира се, предварително бяхме обсъдили как се провежда интервю, какви са подходящите и неподходящите въпроси по конкретната тема, която ни интересува: Децата формулираха въпроси като:

Каква работа вършите като доброволец?

Колко време отделяте за доброволческа работа (включително времето за подготовка)? Защо сте избрали да се занимавате с това?

От какво се отказвате, за да доброволствате?

Как се чувствате, когато доброволно дарявате част от времето си?

Същевременно си водеха и записки, чрез които да обобщим споделеното. Разбрахме и къде ще помагат доброволците в нашия град: на инициативата „Споделена Коледа”, на еко работилници в казанлъшки училища и на защитено жилище „Оптима“ в с. Дунавци, а също и на инициатива „Кутия, пълна с щастие”, кампанията „Куче-усмихни се!”, кампанията „Взаимопомощ“ и за осъществяване на дейности с екологична насоченост.

От разговорът-интервю разбрахме много интересни неща за чуждестранните доброволци – че им липсват семействата, приятелите, вкусната храна от родината, но обичат това, което правят. Някои го правят за първи път, други – за пореден. Момичетата са водени от желанието си да опознават нови страни и хора, помагайки там, където има нужда. Трудностите не ги плашат, напротив – мотивират ги. Говорят с огромно желание за това, което им предстои тук, защото са пристигнали буквално преди седмица.

Получи се пълноценен разговор, който беше много интересен за децата.

Изненада за тях се оказа предложението на доброволците за игра. Децата не очакваха, готвейки се за интервю, че ще има и такъв елемент в часа. Емоциите взеха връх! Нетърпението да започнат беше голямо и с огромно удоволствие изпълняваха указанията на Клаудия, Люсил и Адриана. Много се забавляваха. Разбраха, че въпреки сериозната работа, която вършат момичетата, те могат да се забавляват също като тях.

В края на срещата децата благодариха на доброволците в кратки писъмца, в които изразиха желание и те да помагат, когато има дейности, подходящи за тях.

Благодарихме от сърце за споделените мигове на YDCMA ORG/ МЦР-Взаимопомощ!

 

От коментарите в клас:

„Много са мили!“/за доброволците/

„Поканете ни, когато имате работа за нас!“  /към тях/

„Госпожо, кажете им, че искаме да помагаме!“ /когато има дейности, подходящи за деца.