Подарък за 8-ми март

Лилия Рачева, класен ръководител 3-ти клас,

ОУ „Н. Й. Вапцаров“, Казанлък

 

Неочаквана възможност ни предостави програмата „Научи се да даряваш“ – да вложим време, труд и средства в проект по наше желание. Приехме възможността присърце. Решихме да действаме по най-бързия начин и да зарадваме някого.

Идеята ни беше породена от пандемичната ситуация, която ограничи драстично възможностите на възрастните хора в домовете да излизат в града, да вършат неща, които преди дори не са предполагали, че ще им липсват и че им носят разнообразие, да общуват пълноценно.

Освен това наближаваше и Международния ден на жената – чудесен повод да накараме дамите да се почувстват специални и да направим празника им вълнуващ. Много важно беше да се включат и семействата на учениците. С децата работихме в училище, а у дома те помагаха на родителите си.

Идеята беше да направим малки подаръчета/60 броя/ за дамите от Дом №3 в град Казанлък/включително и за персонала/, да получат домашно приготвена почерпка и видео поздрав от децата.

За целта ни бяха необходими следните материали:

• картони А4;
• пакетчета чай;
• гипсови фигурки;
• розички-сапунчета;
• опаковъчни пликчета;
• лента за опаковане.

Заедно с колегата ми Мария Колева започна работата с децата в училище. Искахме подаръците да са индивидуални. За всяка дама беше изрязана картичка-чаена чаша, в която имаше пакетче чай. Картичките бяха красиво апликирани и надписани. След това третокласниците оцветиха гипсовите фигурки във формата на осмици и букетчета в красиви цветове. Когато всичко това беше готово, децата подредиха в пликчетата подаръците. Във всяко поставиха картичка, фигурка и розичка.

В същото време у дома децата бяха помогнали да се приготвят огромно количество сладкиши. Майките ги бяха опаковали грижливо и красиво. А една баба беше нарисувала икона за Дома – изключително мил и трогателен жест!

С тези подаръци изпратихме и посятите по-рано цветя, които децата донесоха. Е, не всички бяха поникнали, но пак бяха достатъчно.

Всичко успяхме да закараме до Дом №3 със съдействието на една от майките. Директорът – г-жа Пенка Ганарева – ни посрещна с усмивка и ни покани на гости с децата, когато това стане възможно.

Когато видяхме снимките, разбрахме, че времето и трудът ни са зарадвали толкова много дами. Щастливи сме!