История за доброто

Десислава Цанкова, класен ръководител, 6 клас

Второ СУ „Проф. Н.Маринов“, Търговище

Шестокласниците, които работят по програма „Научи се да даряваш“, към Второ СУ „Проф.Никола Маринов“, Търговище посетиха Славейковото училище в града – част от РИМ – Търговище. Идеята беше да научат повече за началото на  доброволчестовото и дарителството в нашия град. Децата изслушаха беседа за историята на училището и разгледаха експозицията на възрожденска класна стая. Учениците разбраха, че за да се изгради училището са помогнали жителите на града като всеки е участвал със средства според възможностите си. За хората в миналото, както и за нас днес училището е много важно и ценно. В миналото не всеки е можел да посещава училище и не във всеки град е имало училища. Децата се потопиха в атмосферата на възрожденската класна стая като научиха какво и как се е преподавало в училището, как са поощрявали и наказвали учениците, как са се провеждали изпитите.

 

В следващия учебен час децата имаха възможност да споделят своите впечатления от училището – музей и да помислят и разкажат своя история за добро дело.

Ето Историята на Алекс от 6 б клас:

„Когато баба била малка в нейното село имало училище само до 3ти клас, след това децата ходели на училище в близкото село. Училището там било старо, но децата много го обичали, защото им давало нови знания, умения и приятели. Един ден на първия етаж в класната стая на баба избухнал пожар, и въпреки че всички задружно се включили да помагат, изгоряла голяма част от класната стая. Децата били принудени да стоят на студено, от кметството нямали средства за ремонт и предложили на родителите да преместят децата си в друго училище в друго село. Но родителите категорично отказали. Събрали се един ден и решили всеки да помогне с каквото може. Някои давали пари, други труд и пособия от вкъщи и възстановили класната стая. Тя станала дори по-хубава от преди. Въпреки че пожарът бил бедствие за всички, съвместната им работа и разбирателство послужили за пример на младото поколение, че сговорна дружина планина повдига и че всичко е възможно, когато работим заедно. И до ден днешен баба все ме съветва да си помагаме със съучениците и да бъдем приятели.

Аз много обичам моята баба! И моето училище !“