Всички сме различни, всички сме еднакви

Eли Шопова, преподавател

Професионална гимназия „Васил Левски“ – гр. Ихтиман

В Професионална гимназия „Васил Левски“ – гр. Ихтиман почти 100% от учениците са от ромски произход и има теми, които изискват допълнително внимание относно приобщаването на младежите към училището.

Този път бях вдъхновена от техниката „Вълшебният автобус“ – материал от обучение по „Психология на личността и развитието в детска и училищна възраст. Адлерианска психология“ с преподавател доц. д-р Венета Узунова, ДИПКУ – Тракийски университет – Стара Загора.

Пресъздадох ситуация на пътуване в автобус, в който вече има пътници и всеки ученик трябва да направи избор с кого би прекарал пътуването си. Изброени са лица от уязвими групи, такива с криминални прояви, с различна религия, етнос. С неохота всеки от учениците направи избор, имаше смях, недоволство, чувство на безизходица, разочарование.

Вторият етап на занятието разкрива реалните личности, които стоят зад тези квалификации и се оказват хора, признати в обществото с таланта си, с дейности с обществено значим принос (актьори, параолимпийски шампиони, президенти)

Изведнъж  тези от хипотетично най – ниския слой на обществото /първи етап/ „изплуваха“ и получиха одобрение.

Реакциите на учениците бяха разнородни, имаше смях, изненада, вече и гордост от направения избор, а накрая всички се умълчаха.

Отвори се пространство на дискусия, проследихме всеки етап на задачата, с акцент към чувствата и мислите, а след това по същия начин за втория етап. Ясно се откроиха стереотипите, предразсъдъците и дискриминативното мислене.

Направих повторна среща като за целта ползвах кратък филм, онагледяващ друг тип дискриминация. Развива се сюжет в европейски град – полицията гони някого, а на общественото място има и чужденци – местните започват да странят от него като мислят, че полицейските власти търсят именно него. Оказва се, че грешат и следват редица реакции, които провокират коментар от учениците. Записахме емоциите, през които преминават всички участващи във видеото.

Третата среща доказателствена за това как „Всички сме различни, всички сме еднакви“ с изпълнението на техника „Скъсани листчета“ – учениците са със затворени очи и следват еднакви инструкции – как да сгъват листа и къде да го късат, а след като отворят очи сравняват абсолютно различните резултати при всеки един.

Изненада и магичност бяха първите отзиви на учениците, но след това се съгласиха, че не всичко, което говорят се интерпретира по същия начин от отсрещната страна. Приеха идеята, че всеки има правото да бъде различен с различните си гледни точки, стига да носи добри намерения в себе си, да е толерантен и подкрепящ.

Положителната обратна връзка от състоялите се тренинги се потвърждаваше с желанието на учениците да посочат примери на хора и от двете страни – дискриминирани и дискриминиращи, хареса им ролята на „съдии“ кое е правилно и кое не.

Мотото на Деня на толерантността е „Единство в многообразието“ и остава надеждата „пъстрите“ по нрав и външност да се чувстват винаги приети и принадлежащи в и извън училищната общност.