Добри практики

Градинка в училище

Михаела Николова, класен ръководител

120 ОУ „Г.С.Раковски“, София

През пролетта на 2023 г. учениците ми решиха, че искат да засадим магданоз и други зеленчуци в затворените градинки в двора на училището. С тях искахме да произвеждаме органична храна за нашите училищни домашни любимци – морските свинчета Кико и Пухчо, които преди време купихме и за които се грижим.

Независимо, че имаше проблем с необработваеми площи в двора на училището, децата не се отказаха, а това ги мотивира да измислят решение. Ползваха опита, уменията, и знанията, натрупани с годините в програмата „Научи се да даряваш“. Аз като техен учител ги провокирах да търсят решение, а след това се постарах да намерим заедно финансиране за изграждането на така мечтаната от тях билкова и зеленчукова градинка. Подготвихме проект, изготвихме материали и представихме идеите си пред училищната общност. Така получихме финансиране от Училищното настоятелство, които бяха щастливи да подкрепят идеи, които идват изцяло от учениците.

Това, което се случи в следващата една година е благодарение на уроците в „Научи се да даряваш“, защото те научиха децата ми, че няма нищо невъзможно и научиха мен, че основната роля на учителя е да подпомага идеите на децата и да ги остава те да бъдат в центъра на събитията.

Ето, че се връщам с продължението на историята след малко повече от година. Какво се случи през това време ли? Много интересни неща, които ме зареждат напълно, карат ме да бъда горда и да смятам професията си за признание!

До края на май 2023 г. подготвихме проекта и представянето му и съответно получихме съгласие за финансиране. След това излязохме в лятна ваканция. Още наесен, когато се завърнахме в училище, първият въпрос на децата беше „Какво стана с градинката? Кога ще я направим?“. Процесът не беше толкова кратък, но веднага се заехме. В училище имах голяма подкрепа от Директора и колеги, както и родители – доброволци, без които нямаше да успеем.

Първото нещо беше да поръчаме материали – инструменти за всички деца, материали за повдигнатите лехи, специален субстрат и почва, семена. Когато всички пристигна, в един не толкова топъл ден през късната есен, се събрахме след работно време и с доброволци (ученици, родители и учители) сглобихме лехите, позиционирахме ги на специално място в двора на 120 ОУ и ги напълнихме.

Предстоеше зима и време, благодарение на което пълнежът в лехите да улегне и да стане готов за засаждане. През февруари 2024 г. разкопахме леките и децата засадиха първите семена и луковички. Не знаехме какво да очакваме, нямах представа дали ще се получи продукция, но с много любов и грижа се отнасяхме към лехичките – поливахме и плевихме. Скоро тя ни се отблагодари с първите поникнали растения. Грижите продължиха. Всеки ден се радвахме на поникналите растения, снимахме ги, разчиствахме терена наоколо и се опитвахме да изглежда все по-добре. Решихме, че ще поставим табелка, която аз нарисувах ръчно, а самата табела беше изработена от едно семейство от рециклирани материали. С децата закупихме цветна арка и засадихме увивни растения на самия вход на градинката.

Ето че растенията ни – лук, чесън, спанак, рукола, репички и марулки пораснаха толкова добре, че нашите свинчета с удоволствие си хапваха от зелениийките, които им носехме без притеснение, че може да са пръскани с препарати.

А когато се прибрахме от зелено училище пролетните ни зеленчуци бяха пораснали, поливани от останалите учители и трябваше да направим първата голяма беритба.

Събрахме се и обрахме лехите с рукола и спанак, събрахме малко репички и лук и за обяд си направихме вкусна и огромна салата. Хапна директорът, учители и всички деца.

Продължихме да се грижим за градината ни. Обилните дъждове и слънце накараха растенията ни да поникнат отново и тя ни дари с втора богата реколта. Затова ние обрахме всички пролетни насаждения и направихме сергия за БИО зеленчуци в двора на училището.

Няма да повярвате! Всичко се изкупи за минути, а децата събраха близо 200 лева от продажбата. Решихме, че част от тези пари ще ги дарим на Екокомитета в училището ни, с които организаторите на предстоящото ЕКО модно ревю ще могат да закупят награди за победителите. С друга част от парите си купихме пица и се почерпихме за добре свършената работа.

Всички тези емоции и преживявания донесоха толкова много уроци за учениците ми, каквито не могат да прочетат в нито един учебник. А аз съм щастлива и отивам с нетърпение на работа, както децата на училище. Защото там има нещо, което ни чака и разчита на нашата помощ – свинчетата и градинката – най-хубавото място в училищния двор според нас! 🙂

 

 

 

 

© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg