Предай нататък

Или как “Короната на класа” вдъхновява за добри дела

Ана Велева, 12.В клас

127 СУ “Иван Н. Денкоглу“, София

Когато преди време предложих тази идея на моите вече големи ученици,  имах съмнения, че ще им се стори твърде детинско и предварително бях решила да не настоявам, ако сами не подемат инициативата. Затова, толкова по-голяма беше радостта ми, когато осъзнах, че идеята се превръща в траен и любим ритуал на класа (най-малкото, защото не пропускаха да ми напомнят, ако случайно забравя за седмичната церемония).

Бих искала днес да я споделя с вас, защото нашата програма „Научи се да даряваш“ цели да възпитава гражданска активност и солидарност, която тръгва от осъзната емпатия, толерантност, благодарност и признание към най-близкото ни обкръжение.

Замисълът е всяка седмица в час на класа, носителят на короната да я връчи на друг съученик като накратко обясни мотивите си за този избор – може да е конкретно добро дело или постижение, благодарност за дребна услуга, за трайно или новооткрито приятелство, подадена ръка или рамо в труден момент, споделена малка радост или победа в ежедневието.

Статуетката, която награденият получава за една седмица всъщност може да е всякакъв символичен предмет. При нас по щастлива случайност е малка корона, на която попаднах на сувенирния щанд на църквата „Свети Седмочисленици“ в София (оказа се ароматизатор:!). Официално дава на носителя „имунитет“ срещу изпитване и право да излиза до тоалетна по време на час:), но твърде рядко някой се възползва от тези привилегии. Така наградата остава ценна най-вече със символиката си.

Първата корона връчих аз на момиче от класа, което от години тренира  футбол и е активен състезател. Споделих личното си възхищение от нестандартния й избор и съответната физическа и психическа издръжливост, дисциплина  и упорство, които този избор изисква. Оттогава на импровизираната ни церемония по връчване на короната, сме чували най-разнообразни посвещения и мотиви – „от него научих много неща, които не знаех за Исляма“, „това лято за пръв път прекарахме повече време заедно и се опознахме“, „тя е най-добрата ми приятелка и я обичам“, „започна да полага толкова усилия в училище и искам да я окуражим“, „живее съвсем сам в София и успява винаги да е навреме за първия час“, „винаги можеш да разчиташ на нея за химикалка, мокра кърпичка или аспирин“ и други малки и големи заслуги.

Инициативата има много ползи. От една страна класните ръководители със сигурност ще се радват на общия позитивен и сплотяващ ефект върху класа. Публично изказаното признание и аплодисментите на останалите, са вълнуващи и мотивиращи за този, който ги получава. Това, което не бива да подценяваме, обаче, е не по-малко вдъхновяващото въздействие върху този, който изразява благодарност и се „научава да дарява“ това признание.