Проект „Баба и дядо“

Г-ца Кършнър е учителка в 4 клас в Инидиана. Тя казва: „Ценя обучението във филантропия и служба в полза на обществото на учениците си, защото вярвам, че това е най-добрият начин да ги научим на емпатия и състрадание. В днешния свят, може да бъде трудно да накараш децата да погледнат отвъд собствения си живот и да видят, че има и други хора в общността, които имат нужда от помощ. Това насърчава култура на класа, в която има доброта, признание на чувствата на другите и приятелство.“

Двадесет ученици участват в проект „Баба и дядо“. След няколко проведени урока, учениците са се информирали и научили как да бъдат чувствителни към хора, които са по-възрастни или различни от тях. „Тези уроци бяха невероятни в изграждането на идеята за приятелство  с нашите по-възрастни съграждани“, казва г-ца Кършнър.

Учениците са изпратили анкета на обитателите на дом за възрастни, която включва въпроси свързани с техните интереси, хобита, съвети, желания и др. След получаване на резултатите, учениците са работили заедно, за да изработят бюджет и да планират какво биха закупили за възрастния човек, който им е бил разпределен предварително. Всеки ученик е опаковал своя подарък и е нарисувал Коледна картичка за техните баба или дядо и са ги занесли в дома в последния ден преди ваканцията.

Учениците са показали своите лидерски умения в избора на това какво да купят на възрастния човек, който им се е паднал, организацията на покупката на подаръка и неговото опаковане, както и това лично да го подарят на човека. „Да ги видя в такава роля, беше невероятно“, казва тяхната учителка.

Класът изгради своите социални и емоционални умения като стана по-наясно с това как да разпознаем, дали един човек се забавлява или не. Успели са да разпознаят кога някой се е чувства самотен и има нужда да си поговори с някого. Децата откриват, че човек може да бъде щастлив и само когато присъства някъде и е добър, дори без да са нужни думи.

Един ученик казва: “ Моят доведен дядо беше глух, и неговата медицинска сестра ми благодареше от негово име. Аз знаех, че харесва романи в стил уестърн, така че аз намерих един специално за него. Той беше толкова щастлив и развълнуван да го прочете.“

Този проект позволи на децата да донесат промяна в общността си, и то точно там, където тя беше неоходима. Сприятелиха се с някого, който е по-възрастен, което им помогна да оценят различията, които съществуват между хората.

 

 

Източник: Learning to Give, 2019