Този урок въвежда или затвърждава определението за филантропия. На децата се дава възможност да видят, че филантропията е нещо, на което те са способни. Играта за изграждане на спомени стимулира децата да изберат различни начини да бъдат филантропи. Учениците се насърчават да направят съзнателно усилие, за да внесат подобрения в тяхната общност. Темата беше проведена в три занятия.
Учебната година започна с пълна сила и аз нямах търпение след урока за правилата и загатването за „Научи се да даряваш“ да коментираме темата за доброволчеството подробно.
Още в първия час на класа бях написала на дъската една малка думичка ДАР. В първи клас играехме такава игра, че всяка малка думичка понякога се разболява и отива на доктор, където и правят операция. Лекарят обаче обърква нещо и накрая думата се връща различна – променена, с друг смисъл. Накарах ги те да бъдат доктори, но без да махат от думата, а само да слагат, за да се получат други думи. Целта ми беше да стигнат до думи, свързани с програмата и успях.
Така след като успяхме да поставим думата дарител на дъската, аз им казах още няколко нови думи – доброволец, доброволчество, филантроп. Това са будни деца с интелигентни, мислещи за обществото родители – тези думи не са им далечни. Въпреки това определихме значението на всяка една от думичките.
Първият час беше от тези часове, в които много си говорим, защото всеки има какво да каже и времето минава бързо. Говорихме за това в какви инициативи са участвали с родителите си, с мен, с други госпожи от детската градина. По какъв начин са помагали и защо са го направили. Обсъдихме и какво могат да дарят от себе си – пари, умения или време. Участвали са в благотворително почистване, даряване на парични средства, хартия, дрехи и пластмасови капачки. (1)
Вторият час беше основно съсредоточен върху видовете инициативи, как да разпознаваме и подбираме инициативата, в която искаме да се включим и откъде откриваме информация за тях. Още от миналата година учениците ми бяха много впечатлени от урока за разделно събиране по околен свят. Казах им за събирането на капачки за рециклиране и тогава с госпожата по занималня бяха събрали доста капачки, които един родител занесе на кампания за събиране на капачки в София.
Тази година отново се съобщиха пунктовете за събиране на капачки за рециклиране с благотворителна дейности. Четвъртокласниците в училището ни, които също са част от „Научи се да даряваш“ направиха призив към всички да съберем, колкото се може повече. Децата бяха впечатлени от молбата на каките и батковците и веднага започнаха да заделят капачки и дори да носят от вкъщи. Така разбрах, че едно от семействата активно се занимава с такава дейност и дори вече са събрали голямо количество капачки, които ще дарят от името на класа. Ние се включихме в инициативата, а един ученик от класа ни дори отиде на мястото на предаване на капачките и се върна с впечатления, които да разкаже на приятелите си в клас.(2)
Реших, че ще поканя майката, за да може да мотивира децата, да им разкаже защо събира капачки. Да не бъде безцелно участието ни в тази инициатива. Да им обясним по-подробно за тази кампания и учениците да бъдат добре информирани, за да може занапред да се включват в тази инициатива.
Майката на Деа – Гери дойде с голямо желание и подготовка. През този час тя разказа как е научила за кампанията с капачките, обясни на децата защо точно капачки и кои капачки се събират и рециклират. Разговаряхме за разделното събиране на боклук подробно и рециклирането на пластмаса като цяло. Беше донесла материали от Екопак – брошури за кофите за разделно събиране за боклук и книжка – приказка по темата. Интересно, забавно и много любознателно премина времето с Гери. Накрая беше донесла сок за почерпка, но децата трябваше да съберат пластмасовите чаши и бутилки и да ги изхвърлят в правилната кофа, за да бъдат рециклирани.
Гери си замина усмихната, защото играхме играта с добрите думи и вместо благодарност децата казах по една добра дума за нея, а ние останахме да работим. Имахме доста работа, защото бях замислила една активност – дневник на доброволеца.
В третия час създадохме този дневник, като бях изискала от децата да си носят специални тетрадки с бели листа. Аз бях подготвила материалите. Исках всяко дете да има нещо за себе си, да вложи усилия, да има къде да отбелязва инициативите, в които се включва и си даде сметка какво точно означава да даряваш. Мисля, че се получи страхотно! Така ние станахме част от дарителството, като супергероите на 120 Основно училище.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X