Благотворителен коледен базар в училище

Описание на проекта

Стартирахме приготовленията за коледния базар с изработването на звезди на клечка. За целта трябваше децата да нарежат малки цветни листчета, които с помощта на лепило залепяха на звездата. Получаваха се цветни коледни звезди – не бяха много шарени, а бяха избрани подходящи и близки цветове. Готовите деца отиваха при Галя и тя им съдействаше да си поръсят с брокат или да си залепят пайети на вече готовите звезди. Истината е, че имаше комични ситуации. Михаил реши, че може да лепи листчетата с ръце, а не с четка за рисуване. И… всички листчета бяха по пръстите му и той не успяваше да ги отлепи 🙂 . Опитваше се, но още повече листчета се полепяха 🙂 . Накрая отиде да се измие на чешмата и се отказа. Други деца му довършиха звездата.

В този ден третокласниците успяха да изработят и елхички на пръчки. За целта им трябваха картонени елхи, които Галя предварително беше залепила на пръчки, цветна зелена хартия и лентички, а… и цветно тиксо (коледно, празнично тиксо). Децата бяха оставени сами да декорират елхата си и резултати бяха толкова различни, толкова хубави и толкова нестандартни, че… Я, по-добре разгледайте в галерията ни 🙂 .

С Галя имахме уговорка да ни гостува всеки понеделник до началото на коледния базар. За следващия понеделник работата на децата се състоеше в нанизването на мъниста на тел. Галя предварително беше огънала телта във формата на звезда. Децата сами съчетаваха мънистата и ги нанизваха. Готовите звезди отиваха при Кристиан Вълов, Стоян и Захари, които им връзваха конци за елхата. Вече наистина готовите звезди отиваха при Ниа и Вяра, които ги нанизваха на едно въже, за да не се заплитат. Бяхме създали страшна организация и верижна работа 🙂 . Истината е, че децата бяха изработвали такива звезди от мъниста и миналата година, затова сега се справяха светкавично. Дори се наложи Галя на място да реже тел и да го оформя в звезда – толкова бързи бяха децата. Но и телта свърши… Крайният резултат беше блестящ (щом на базара те бяха едни от първите, които се изкупуваха най-бързо).

Следващият понеделник децата оцветяваха къщички. Галя предварително беше принтирала къщичките на специална хартия и им беше изрязала прозорчетата с макетно ножтче. Да, прозорчетата можеха да се отварят и затварят 🙂 . Всяка къщичка беше различна от останалите. Децата се развихриха и оцветяваха с мерак – прозорчетата бяха жълти, до вратата на къщичката имаше елхи, рисуваха керемиди на покрива… Както се казва, „черешката на тортата” беше когато Галя постави включена електрическа свещичка в къщичката, а на покрива завърза панделка. Децата „Ах”-наха от получения ефект. Къщичките и по-горе споменатите звездички се продаваха най-бързо, и то не за малко пари.

Няма как да има Коледа и Нова година без картичка. Нали трябва да се напишат и адресират пожеланията на близките хора. Затова в поредния понеделник децата изработваха картички. Ех, тези картички… Излишно е да споменавам, че бяха уникални. Сигурно не ми вярвате, че всичко, което децата направиха, беше страхотно и неповторимо, но за да се убедите, разгледайте подробната галерия. Или попитайте родителите на децата. Защото те оставаха очаровани от свършената работа и с удоволствие пазаруваха от нашия базар.

И не на последно място, но за първи път откакто заедно с децата правим коледен базар, правихме и сурвачки. Всяка година правим сурвачки, но винаги децата си ги носят вкъщи. Тази година решихме да ги занесем на коледния благотворителен базар. Предварително учениците бяха омотали цветна прежда на сурвачката и в училище оставаше да я доокичят с природни продукти. Бяха донесли сухи червени чушки, нанизани пуканки, паричка, сушени плодове, кравайчета. Къде кичеха сурвачката, къде ядоха от продуктите… най-накрая се получиха сурвачките 🙂 .

Преди да стартираме приготовленията за базара с децата бяхме решили събраните пари да ги дарим на училището ни за направата на лаборатория. Но в средата на м. декември към нас се обърнаха с молба за помощ. Помолиха ни, ако искаме и ако можем, да дарим събраните средства от базара на Ванеса. Разбира се, че децата веднага се съгласиха. Съобщихме на родителите за промяната на каузата и те бяха съгласни заедно с нас. Родители и деца всяка вечер приготвяха сладкиши, меденки, ореховки, домашно приготвени бонбони, всякакви мъфини, сладък салам, морковени бонбони, соленки и още вкусотии само и само да съберем повече средства за Ванеса. (Благодаря ви, родители!) Ивелина Ковачева (майка на Стоян) изяви желание и изработи плакат за Ванеса. Залепихме плаката на централно място в училище, за да може да се види от повече хора. Повече информация и ако искате и вие да помогнете, можете да прочетете тук https://www.blitz.bg/obshtestvo/pomognete-na-malkata-vanesa-koyato-strada-ot-ryadko-zabolyavane_news639326.html?fbclid=IwAR26HMv3XrVyYdN9fgQsNJs3c6U6cAHb3AtjgE1bIxIdOzYN–mFcoTVUZ8

Настъпи денят (или дните), за който всички децата се трудиха. От 17 декември (понеделник) до 20 декември (четвъртък) III Б клас продаваше в училище. Децата имаха предварително изготвен от мен график по дни и часове и си знаеха кой кога е. Този график беше изпратен и на родителите, за да присъстват, ако могат. Много се радвам, а децата още повече, че много родители намериха време и бяха част от инициативата. Ръчно изработените предмети и украси се продаваха бързо. Наши купувачи бяха учители, родители, директор, зам.-директор, ученици от I клас до по-горни класове, дори самите ученици, които си бяха изработили продуктите. Толкова много си харесваха украсите, къщичките, звездите, картичките, сурвачките, че бързаха да си ги купят.

Благодарение на самите ученици и благодарение на всички родители, които идваха, пазарува и оставяха бакшиши, III Б клас събра и дари на банковата сметка на Ванеса 533 лв.

На Ванеса са й необходими още много средства, за да се излекува, но ние вярваме, че всеки, като се включи с малко, парите ще бъдат събрани. Тези малки, 9-годишни деца повярваха, че могат да помогнат и се раздадоха докрай. Вярвайте и вие, че можете да помогнете и знайте, че ще остане оценено.

Никой не е казал, че трябва да се помага и дарява само по Коледа, нали?