Учениците научават значението на думата благотворителност/филантропия и посочват примери за това у дома, в училище и в общността. Продължителност: 2 урока по 45 минути.
Често чуваме, гледаме, говорим за благотворителност. Оказва се, че всеки от нас я разбира различно. Урокът ми на тази тема разкри това.
Трета година с моите ученици участваме в благотворителни кампании. Винаги помагаме на нуждаещи се деца. Даряваме време, труд и средства под формата на необходими за тях храна, перилни препарати, дрехи, обувки, ученически пособия, коледни играчки, т. е. всичко, което можем да си позволим. С това започнахме урока. Спомените предизвикаха усмивки, защото всички заедно, деца и родители, започнахме на шега по повод една Коледа, а това се превърна в традиция за нашия клас – негласна, нетърсена нарочно, а просто появила се, задвижена от доброто, на което сме верни последователи във всичките си действия.
Поставих конкретен въпрос: Какво е благотворителност? Отговорите идваха от опита на децата и семействата, в които живеят – разнородни, неочаквани, но все така свързани с добрите дела, които те смятат, че са благотворителност.
Записах всичко на дъската. Липсваше един отговор – даряване на труд. Дори споменът за дългите седмици, в които изработвахме сувенири и картички за благотворителни базари, не накара децата да си спомнят, че са дарили труд. Припомних им, че даряваме труд ежедневно, когато помагаме на другарите си и това никак не е маловажно, защото го правим от сърце. Така стигнахме до извода какво е благотворителност и до момента, в който да изгледаме видеото. Децата останаха впечатлени не само от постъпката на младежите, но и от това колко много хора имат нужда от помощ. Обсъдихме защо се стига до там. Разбраха, че понякога в живота се случва и да живееш зле. Дадоха примери със семейства, на които те и техните родители са помогнали със средства. Дадоха примери как са дарявали пари за лечение на болни деца. Голяма част от децата разказаха пред класа своите лични истории за благотворителност. Колкото повече говореха, толкова повече се вдъхновяваха и се сещаха и за още, и за още истории.
След всичко споделено учениците имаха възможност да дадат предложения какво те самите биха могли да дарят – време, труд или средства. Всеки написа на листче това и го залепиха на дъската в съответната колона. Когато обсъдихме написаното, направихме „книга на даренията на 4 „б“ клас“. Часът беше емоционален, интересен, даващ поводи за размисъл на мен и на тях. Аз самата научих доста лични техни актове на благотворителност и си дадох сметка защо точно с тези ученици и техните родители успявам да поддържам пламъчето на доброто. То е заложено в семействата и сърцата им.
„Госпожо, мама винаги ми дава левче, за да пусна в кутия, в която се събират пари за някой болен.“
„Госпожо, ние не хвърляме дрехи, а ги подаряваме на бедни, които живеят до нас.“
„Госпожо, ние с мама помагаме на изоставени животни. Храним ги и даже едно водихме на лекар.“
„Госпожо, ние двамата видяхме бедни деца. Парите ни бяха малко, защото искахме да си купим близалки, но ги разделихме с тях – купихме им бонбони и те много се зарадваха.“
„Госпожо, мама носи дрехи в дома за деца до Казанлък“
Интерактивна задача за домашна работа за съвместно изпълнение от родителите и учениците: учениците занасят у дома задачата за домашна работа, която трябва да изпълнят заедно с членовете на своето семейство. Вж. Приложение 1: „Какво е благотворителност?“ Учениците разказват на своето семейство какво са научили за благотворителността по време на урокa.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X