Благотворителността – добро дело близо до нас

Описание на проекта

„Учениците разбраха, че самите те могат да бъдат благотворители с добри думи, постъпки и идеи.”

Започнахме с прочит на втория разказ от книгата ,,Незнайко в Слънчевия град“. Емоцията използвах, за да получа отговор на въпроса как се чувстват децата в момента. Отговорите се обединиха около думите забавно, весело, приятно. В група обсъдиха въпросите „Наистина ли Незнайко не получи вълшебната пръчица или той не я вижда? Виновна ли е Карфичка, че вълшебната пръчица все не идва?” Така завършихме този урок – с отворен край.
В началото на втория час зададох въпроса: „Защо обичате да работите в екип?” Учениците казаха, че това е забавно и весело, дават се повече разнообразни идеи, може да се свърши повече работа. На „Защо искате вие да определяте членовете на екипа си?” те отговориха, че вярват на тези съученици и са свикнали да работят с тях, и извън часовете споделят заедно и други неща. После заговорихме за доброто, което те са направили на други и прочетохме ученически разкази. Припомнихме си за някои български будители: П. Р. Славейков, чието име носи жилищният комплекс, в който живеят децата; за Васил Левски и за д-р Петър Берон. Аз разказах за големия бургаски благодетел Ал.Георгиев – Коджакафалията. Неговият живот впечатли децата и трябваше да отговарям на много въпроси, свързани с този човек.
Споделих за благотворителната акция на бургаски ученици, които събират капачки за закупуване на специално легло за новородени бебета. Ученик развълнувано допълни, че в техния вход вече правят това. Председателят на ученическия ни съвет предложи и класът да се включи, на което последваха ръкопляскания. Вече събрахме две 10-литрови бутилки. Сега обсъждаме как да ги украсим, за да бъдат красиви като бебетата.

Веднъж отивахме с мама до магазина и видяхме една възрастна жена. Тя не можеше да се изкачи по стълбите. Ние й помогнахме да се придвижи нагоре. Жената се разплака и ни благодари. Аз много се зарадвах. Мама ми каза винаги да помагам на възрастни и на беззащитни хора. Когато човек прави добро, му се връща два пъти повече. (Светослав)

Един ден мама беше болна и лежеше. Аз й намазах филийки, за да я зарадвам. Тя ги изяде и ми благодари. Въпреки че си порязах пръста, се почувствах много добре. (Николай)

С моите приятели играехме всеки ден през лятото в парка. Събирахме празни шишета и ги разменяхме срещу храна за кучета и котки. Използвахме една специална машина, която се намираше до ограденото място за кучета. Така се грижихме за бездомните животни. Това ни правеше доволни и радостни. (Васил)