Да кажем добри думи

Описание на проекта

Харесва ми да започвам темите на уроците си с провокация. Провокирам логическото им мислене, изследователските им способности, знанията им по предметите, положителните им качества и човешки ценности.

В този урок провокирах мисленето им, провокирах да покажат добрите си сърца с думи и да изведа на преден план ценностите им заложени както в семействата им, така и в училище.

Първи учебен час (09.10.2018г.):

Започна часа и аз споделих с тях една история, която ми се е случила сутринта на път към училище. История беше следната: аз съм далечен наблюдател на случващото се на близкото кръстовище. Възрастна дама не обръща внимание на червения светофар и прави няколко крачки да пресече, докато невнимателен шофьор не се съобразява с обстоятелствата на пътя и минава с автомобила си на сантиметри от жената. Оказва се, че спрял на светофара пешеходец предвидливо хваща и задържа за ръката възрастната жена.

Зададох въпроси: „Кой е виновен?, Какво можеше да се случи?, Как трябва да се реагира в такива моменти?“. Накарах ги да застанат на всяко едно място и да сменят гледната си точка. Смених героя на възрастната жена с дете. Вълнението беше голямо. (1)Учениците се противопоставиха на неправдата, коментираха активно и ми стана ясно, че живо се интересуват от случващото се на пътя.

По този начин изведох на преден план ценности като добрина, честност, уважение, взаимопомощ. Чухме „Песничка за доброто“.  Попитах ги кое ще накара хората да вършат повече добри неща – ако изтъкнем недостатъците им и нещата, в които бъркат или обратното – изтъкнем добрите им способности. Имаше и от двата лагера, но мнозинството беше за идеята да изтъкваме добрите неща у човек. (2)

Изиграхме една игра: Усмихни се на приятел и кажи добра дума за него. Условия – всички са седнали и гледат напред. Избирам дете, което ще играе. То излиза пред класа и решава кое ще е детето, след това го открива и задържа погледа си върху него, така че другото дете да познае, че е избран и му се усмихва широко. След това казва добра дума за него. (3)Избраният е следващият участник. Учениците не трябва да се повтарят, за да участват всички.

Тази игра е чудесна. Внася такава топлина в групата. Зарежда с емоция и любов. Всеки се чувства специален и има пеперуди в стомаха. Играли сме я и друг път, но за първи път с някакви думи – добри. Децата разбраха, че съучениците им ги уважават и ценят. Дори и мен включиха в играта.

Много им хареса. Обсъдихме, че темата би могла да се развие, защото е задължително да съберем повече добрини – дали постъпки, дали думи, дали усмивки. Всичко е добре дошло. Направихме бърз коментар как да разпространим добрината, какви средства ще са ни необходими, зададохме си домашна работа – един да намери кутия, други да изрежат сърца от хартия, трети да трупат идеи за украса и надпис на плакат. Измислихме го! Следващият път ще правим кът на добрините в коридора на училището – всеки да го вижда, всеки да чете и да поставя добрина, всеки да се зарежда положително.

Вторият час по темата премина в изработване на кът за добрини – подбиране на материали, подходящо място за този кът в училище, изработване на плакат, изрязване на сърца, върху които всеки да може да написва добра дума, дело или жест и да го закача на таблото.

Учениците бяха много въодушевени. Споделяха, че се надяват другите да бъдат искрени и да не се притесняват да споделят доброто с всички.

По този начин тези два часа разпръснати във времето наложиха коментари от преминали инициативи и дадоха преден път на добрината. За само няколко теми от уроците на „Научи се да даряваш“ учениците ми придобиха в активните си речници различни думи с общ корен – ДОБРО.