Да помогнем на съседите

Описание на проекта

Днешният гост по темата „Да помогнем на съседите“ беше родител на дете от класа – Светослава Христова (майка на Никола). Учениците я познаваха като учител в ЦЧДГ „Приятели“ и родител на техен съученик.

Светослава започна с изяснявяне значението на думата „съсед“ – човек, който е в близост до: друг човек, жилище, къща, апартамент. Всеки е съсед на някой друг. Той може да е до нас в: класната стая, киното, автобуса.

Извод:Той е близък до нас човек!

Е, по тази логика можем ли да кажем, че ……….. е моя близка? Не. Този който живее близо до нас не ние близък, а ние съсед.

-Може ли Ани да каже, че съм и близка? Да защото сме разговаряли, опознали сме се.

Извод: Ние сме близки, защото се познаваме добре!

Гостенката разгледа първата стъпка в едно запознанство.

Освен име какво обичайно питаме?

-На колко години си?

-В кое училище учиш?

-Имаш ли PLAY STATION?

-Имаш ли куче?

……………………….

Целта е да се опознаем – да станем близки.

-Е и защо ни е това?!

Всички започнаха да се надпреварват да изброяват.

Извод: С близките хора можем да правим много неща- да играем, да се разхождаме, да си ходим на гости. Да си помагаме!

Гостенката обясни, че това са причините от началото на човечеството хората да строят домовете си в близост – така са се образували градовете и селата. Никой не отива да си прави къща на средата на пустината , нали?

Извод: Търсим близостта на хората!

Тъй като втора година вече сте заедно се предполага, че се познавате и сте си близки. Това ще се провери с малка игра.

Всеки получи по едно листче . Задачата беше всеки да отговори на въпросите в него.

Учениците бяха любопитни и започнаха да отговарят писмено. Разбира се, че не липсваха въпроси по въпросите .

След като приключи времето за работа, всяко дете да си държи листчето пред себе си и започна да задава въпросите на другарчето си, а другарчето да познава написаните отговори. За всеки познат отговор детето получаваше точка. Целта беше да съберат всички деца повече отговори. Няколко пъти се напомни, че това не е състезание. Целта на играта е децата да разберат до колко се познават. Да разберат какво харесва съученикът им и какво не харесва.

Децата бяха готови и настъпи моментът на истината – питане – отговаряне.

И тогава в стаята настана суматоха. Децата се питаха едно друго. Радваха се, когато познаваха, и се разочароваха, когата не познаваха. Понякога се и изненадваха на отговорите на другарите си.

Преброих точките. До всеки въпрос записах получения резултат. . Общият брой записах на дъската. Предварително знаеха, че той трябва да е 150 точки. Децата бяха събрали 67 точки, т.е. те се познават наполовина. Резултатът не изненада за гостенката и мен. Най-много точки събраха тези, които са заедно през целия ден ( 5 точки от 6 т.) . Най-малко точки имат на въпроса „В кой квартал живея?“. (Нашето училище е в центъра и половината от учениците са от кварталите, но родителите работят в близост.)

„За да успявате трябва да се научите да работите в екип. Това се постига като взаимно се опознаете и се съобразявате със съседите си по чин – да знаете какво харесват и какво не , кое ги дразни или радва. Това е в основата на добрите отношения, като в оркестър, строителство“ -Светослава.

Накрая, когато всички деца вече се бяха опознали още повече, имаха работа в екип.

На всеки екип се раздаде по един лист, в който децата трябва да напишат общи идеи и предложения за класа – какво трябва да правят и какво не трябва да правят, за да живеят и да се чувстват добре. Тук целта беше учениците да работят и мислят заедно, в една посока. Върху един лист работиха 4 деца. Те разговаряха тихо помежду си, предлагаха, обсъждаха и писаха общите си идеи. Някои групи писаха повече от една идея.

Времето за работа свърши и един говорител от групата прочете на глас предложенията на своя екип. Решихме да ги обобщим на едно табло, за да се виждат и да напомнят, че трябва да се стремят да осъществяват идеите си.

Цялото гостуване и провеждане на урока протече с много усмивки, с много нова и любопитна информация, с много положителна енергия. Второкласниците взаимно се опознаха още по-добре и вярвам, че това ще им помогне за заздравяване на класа .

Както винаги , темите по програмата „Научи се да даряваш“ са интересни и трудно могат да се вместят в един учебен час, ето защо писмото остана за домашно.

Да обсъдя по екипи и излязат с предложения за „Детско училище“.

Писмо до екипа на 2в клас

СУ „Димчо Дебелянов“

На вас ,специалисти, се пада тежката задача да създадете първото в България „Детско училище“.

За целта е необходим екип от подготвени хора, които да назначите на следните длъжности:

1.Директор

2.Счетоводител

3.Ръководител школа по изобразително изкуство

4.Ръководител школа по музика

5.Ръководител школа по народни танци

6.Ръководител школа по балет

7. Ръководител школа по футбол

8.Ръководител школа по лека атлетика