Тази тема е свързана с хората и организациите в нашата държава, и с това, кой дарява, кой има възможност за даряване, дали нашето общество знае достатъчно за дарителството и кои са най-големите дарители в българското общество. На кое място сме в Света по даряване и защо е нужно да го правим, на кого помагаме чрез нашите дарения и как всеки един от нас може да стане дарител!
Всички тези въпроси изброени в краткото описание намериха и доста интересни отговори, разбира се интернет ни помогна доста в търсенето на правилните отговори и тяхното дискутиране. Интересен беше фактът, че България за 2017г. е една от последните държави по дарителство, което честно казано не смая учениците, които ясно разбраха, че те са бъдещото поколение, което трябва да се пребори с този проблем. Възможност за даряване имаме всички, но стана ясно, че истински хората които даряват и искат да дарят са много малка част от нашето общество. За дарителството като цяло се говори много малко и мисля, че 2-та часа, които отделихме и ние за тази тема също бяха малко, за да разберем истинската история на дарителството, разказах за братята Евлоги и Христо Георгиеви, на които дължим сградата на Софийския Университет, като най-пресни примери за големи други дарители в нашето общество обсъдихме и болницата в град Мадан, където български емигрант дари 1млн. долара. Все примери на хора с големи сърца и осъзнали, че могат и трябва да помагат за развитието и бъдещето на обществото ни. Друг интересен факт, който открихме от проучване на Charity Aid Foundation за 2017г. ни нареди на 127-мо място в класирането в категориите дарителство, доброволчество и оказване на помощ за чужденци. И точно тогава ми се зададе един въпрос, на който и аз не можах да отговоря, а именно – ‘г-жо, защо сме такива хора, такива сме били или такива сме станали’ – Неждет. Отне ми няколко секунди време за да формирам правилен отговор първо в главата си, а после и в сърцето си, защото истински се надявам хората да не сме егоисти, а да сме по-състрадателни и по-съчувстващи към болката на другите. Защо е важно да даряваме и на кого помагаме по този начин, бяха следващите въпроси, на които всеки от нас за себе си намери по някакъв начин отговора. Дадох им следния пример – когато стана катастрофата с дерейлиралият влак в с. Хитрино, ние какво направихме като общество? Обединихме се и всеки помогна на пострадалите с каквото можа, кой дари пари, кой помогна като дари материали за изграждането на ново домовете на хората, кой помогна с труд. А нашето училище като една малка общност какво направи? Всички помогнахме на хората в с. Хитрино, като изпратихме нужни хранителни продукти и финансова помощ, всеки помогна с каквото можеше. Важно е да помагаме не само, когато виждаме такива случаи, важно е да се обединаваме като нация не само когато се случи някоя трагедия, а е важно да го правим и за малките неща от ежедневието ни. Да помогнем на животно, да помогнем на възрастен човек, да помогнем на съученик, да помогнем на учителя ни, да помогнем на лелите в училище, това са все малки стъпки в живота ни, които ни водят към по-големи дела в бъдеще.
‘г-жо, защо сме такива хора, такива сме били или такива сме станали’? – Неждет
‘ако изпълняваме постоянно малки стъпки към помощ, това ще ни води към нещо по-голямо в бъдеще’ – Елиф
‘щом искаме и сме готови да помагаме, първо трябва да променим нашата нагласа за доброволчество, за да може малките след нас, да виждат нашият пример’ – Алисия
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X