Добрите дела и ние: нашите права

Описание на проекта

Започнахме часа с почти пълна група и по-разсеяни от обичайното.

Отворих урока с въпроса: “Кое е честно? Можем ли да кажем, например, че животът е честен?” Учениците веднага реагираха, че честността е важно нещо, но и че животът не е честен. На въпросът ми как така не е честен, отговориха, че най-вече животът не е честен за всички, защото не всички живеят добре: “Едни живеят добре, а други – не.”

Продължихме с това, дали някога са ставали свидетели на нечестно отношение на учител към тях или техен съученик, но отговорът по-скоро ме изненада, отколкото окуражи, защото бурно отговориха “Оо, да!” Очаквах да чуя как са постъпили в тази ситуация на нечестност и почудата ми продължи. Един от отговорите бе: “Стиснах зъби”. Тогава отделих известно време за да подам варианти за справяне с такива ситуации (да споделят с някого, да говорят след часа с учителя, с класния ръководител и прочее)

Преминахме към частта с понятията и очаквах да се справим трудно. Най-малкото понеже очаквах, че 14 годишните нямат ясна представа за толерантността и правата в по-философски план. Успяха изключително добре да определят понятията, което разбира се, донесе спокойствие за по-нататъшното ни занимание. (снимка)

През приложенията бях подготвил понятията и определенията за всяка група (6 групи, всъщност), поставих задачата и почаках. На няколко пъти трябваше да окажа подкрепа при тълкуването на думи или смисъл. Подредбата беше налице. С малки изключения, всичко беше перфектно. За да проверя успеха, всъщност, дадох обратна връзка и някак спонтанно възклицаваха с “YESS!”, което повдигна настроението и концентрира ситуацията. (снимка)

В следващата част от срещата ни поговорихме за правата на човека. Помолих ги да помислят кои са онези права, които не са налични за всички хора по света. Тук имаше затруднение, но успяха да подадат липсващите физиологични ценности (нужди) и основните средства за прехрана: липса на вода, храна, лекари, работа, интернет и пари.

Завършихме подобаващо с идеята, че помощта (филантропията) е ключова за поддържане на справедливостта.

Вторият час бе насочен предимно към Всеобщата декларация. Нямаха идея, че такъв документ съществува. Обясних в този случай как е възникнала и какви цели и послания носи. Прочетох пред тях една част от членовете, за да могат добре да усетят внушението на документа и по-късно да могат да се справят с идващата задача. Изненада представляваше забраната за робство (че изобщо има такъв член). Времето напредваше в тази част и преминах към историята на Мохамед в приложение 2. Докато представях историята дословно, исках от тях да ме спират и да казват къде и какво е нарушено. Макар да не знаеха точно какво право е нарушено, интуитивно знаеха, че нещо не е наред. Стигнаха до заключение, че твърде много нередности има в отношението на органите на реда към Мохамед, което ме зарадва. Показаха разбиране и одобрение към работата на Червения кръст, без да могат ясно да кажат кои са те. Тук подадох малко информация за Организацията и някои кампании. Успяха да се сетят, че са виждали реклами или кампании, в които е споменавано името на Червения кръст. Завършихме с най-силното впечатление за часа, че “Най-лошото, което му се е случило на Мохамед е, че не са му казвали какво се случва с близките му.”