Глас за кауза

Описание на проекта

Макар че урокът е зададен за осмокласници, аз го проведох с 10 клас и определено мисля, че си заслужаваше!

Темата разгледахме в рамките на два учебни часа, защото имахме гост (външен лектор), специално дошъл от София, не беше целесъобразно да го ограничим в рамките на 40 минути.

Наш гост беше Вася Атанасова, носител на приза „Доброволец на годината“ за 2018. С нея се свързахме случайно, покрай колега, който е бил на обучение под нейно ръководство. Нейната кауза е „БГ УИКИПЕДИЯ“.

Поканихме Вася, получихме нейното съгласие и започнахме да се готвим за срещата. Първото нещо, което учениците направиха е да намерят информация за нея в интернет. Всички бехя впечатлени от изключително високото и разнопосочно образование на доц. Атанасова (БАН) и от професионалната ѝбиография.

На практика при нас, в класната стая, влезе един  изключително интелигентен, лъчезарен и обаятелен млад човек, който задържа вниманието на учениците в продължение на час и половина, без да усетим времето. Бях предвидила за урока няколко игри за запознанство и екипна работа, за да се отпуснат учениците в присъствието на толкова респектиращ човек, но проведохме само едно кратко представяне на децата в началото, при което те са самохарактеризираха с по 2-3 думи. Оттам нататък Вася увлекателно, с безброй интересни примери и завладяващи обобщения, разказа за своят кауза. учениците даваха знак с ръка, за да задават въпроси и така никой не усети как времето „хвръкна“.

Българското „уикиобщество“ е доброволческа организация, която списва електронната енциклопедия Уикипедия на български език. вася Атанасова разказа за положителните и отрицателните страни на тази он лайн енциклопедия; за начините за публикуване и редактиране на статии; за критериите за достоверност и надеждност, които трябва да се спазват при работа с нея. Вася показа своя приз за доброволец на годината и съпътстващата го грамота. учениците, самите те доброволци в началото на своята „доброволческа кариера“ бяха много впечатлени. Статистиката за брой статии и снимки в енциклопедията ги развълнува, когато си зададоха логичния въпрос „Колко труд и време е струвало това на доброволците“. Вася разказа за начинанието „100 уикидни“ и за китаеца, започнал „1000 уикидни“. Работата по енциклопедията, изцяло в полза на общността, наистина е достойна за уважение. Неколкократно учениците аплодираха Вася Атанасова.

Въпросите, зададени  към нашия гост бяха огромно количество:

• Как е намерила своята кауза?
• Колко време отделя за нея?
• Смята ли се за работохолик?
• Кой е най-големият период от време без сън?
• Колко доброволци пишат БГ УИКИПЕДИЯ?
• каква е йерархията сред доброволците?

Разисква се и въпросът за вандализма по статиите на уикипедията и начините за неговото ограничаване. вася отговаряше с желание, с голяма доза хумор и подкрепи всяко свое съждение с интересни примери.

По време на урока тя предизвика учениците да споделят свои доброволчески инициативи. Разисквахме и въпроса, че доброволчеството и благотворителността не бива да са особено шумни и видими. Добрите дела се правят, без да се очаква благодарност, така че е разбираемо да „скромничим“ при подобни въпроси.

В края на часа обменихме скромни подаръци с нашата гостенка. Тя ни изненада с три изключително ценни книги за доброволчеството и брошури за работата в уикипедия. Ние, от своя страна, подарихме наши творби, ползвани при благотворителните ни инициативи ( ученически вестник, издаден с цел набиране на средства в помощ на изграждане на нова учебна среда, книга с резюмета и снимки от публичните изяви на клуба по дебати, дискове със записи  на благотворителни театрални спектакли от последните години, брошура с ученическо творчество по повод Националните Славейкови празници.

Разбира се, направихме си обща снимка – с много усмивки и с искрящо блеснали очи.

Времето ще покаже, но аз съм сигурна, че в този ден Вася запали за своята кауза част от моя 10а.