Как да се грижим за животните, които се грижат за нас

Описание на проекта

Реализирането на урока се случи с помощта на Фондация“Очи на четири лапи“, които ни запознаха с кучето Карма, водач на незрящата Калина. След урока си мислех как да си извадя сърцето, за да го опиша? Дадох си сметка, че този урок по подобие на урока за Синдром на Даун трябва да се преживеят, защото честотата на която се случва всичко е извън нас и колкото и да си научен да разказваш в писмена форма ще си недостатъчен.

И така, предвидените 40 минути неуссетно прераснаха в 95. Смълчаването и абсолютното внимание, пълната концентрация, блясъкът в очите на децата, стремежът да се научи всичко, непреодолимото желание да се докоснат до Карма, да прегърнат, да погалят, да целунат са малка част от емоцията, която се изпита. Разбира се, че се даде много полезна информация за това как трябва да се държим и как да постъпваме, когато срещаме незрящи хора. Децата се запознаха с белия бастун, с твърдия повод и най – ценното, с помощта на ролеви игри влязоха в ролята на Калина, като разиграваха различни ситуации, предвижваха се, търсеха предмети, брояха стотинки и др.

Какво научихме? Кучетата като Карма са специално обучени, за да извършват тази дейност, това се явява тяхната професия и когато срещнем куче водач не бива да му пречим с нашите желания за прегръщане, галене, игра и др., защото човекът, който води може да пострада. Ако все пак сме твърдо решени да се запознаем с такова куче, то първо трябва да му подадем ръка, за да ни помирише, а не директно да тръгваме да го галим по главата. Не бива да храним такива кучета, защото те не трябва да се приучават да приемат храна от непознати, не всички хора са добронамерени. Разбрахме колко е сериозно обучението през, което тези чудесни същества преминават, как живеят, с какво се хранят и т.н.