Когато сме ядосани

Описание на проекта

„Гневът е лош съветник.“- гласи народната мъдрост и ако знаем как да го управляваме и преодоляваме, голяма част от проявите на агресия в училище не биха съществували.

Написах в средата на дъската думата „чувства“ и помолих учениците да изброят какви чувства познават и най- често изпитват. Така на дъската се появиха- радост, тъга, любов, безопасност, сигурност, умиротвореност /обясниха ми го с доброта/, страх, нервност, ярост, завист, ревност, болка, омраза, гняв, нетърпимост.

След това поставихме знак „+“ при положителните емоции и „-„ при отрицателните.

Обясних на децата, че всички това са нормални човешки чувства, които хората изпитват в ежедневието си; някои по- често, други по- рядко; зависи от хората и ситуациите, в които се намират.

След това ги попитах случвало ли им се е да се приберат вкъщи и родителите да им се карат и да им викат без причина, просто защото са се прибрали нервни от работа. Колективният отговор беше „да“. Попитах ги как те се чувстват и реагират. Казаха, че и те се изнервят, и когато родителите им викат, и те отговарят със същото.

Тогава ги попитах каква е ситуацията, когато мама и татко са спокойни, гледат заедно телевизия, играят игри или просто си говорят. Казаха, че и те се чувстват така- щастливи, спокойни, весели, добри… Тогава си дадохме сметка, че каквато емоция ти изразяваш, такава се предава и към другите хора. И ако искаме да няма негативни емоции, трябва да се научим да ги стопираме, да не ги предаваме нататък.

И тъй като един от най- честите ни проблеми в училище е именно гневът /яд, ярост/, обмислихме техники за преодоляване и стопиране на това чувство:

• Брой до 10.
• Надраскай с черен химикал или молив лист хартия, смачкай го и го изхвърли в коша.
• Прояви разбиране към другия, като същевременно покажеш и своята позиция и кажи: Съгласен съм с теб, но аз мисля че…
• „Бий“ възглавицата, килима…
• Не падай на нивото на лошия.
• Излез и изкрещи.

Решихме, че ще напечатим тези идеи на листчета, които ще закачим на табло и така ще оформим своеобразен „кът за успокоение“ в класната стая.

След това направихме ролева игра, при която двойка деца трябваше да изиграят сцена, в която агресивен ученик напада вербално или физически другия, а той трябва да реагира, като използва една от гореописаните техники.