Темата за глада и несигурността на прехраната са сред най-актуалните световни проблеми. Като продължение от втори клас, отново поканихме Елена Златанова - консултант в УНИЦЕВ за България. Децата я познават и много лесно започнахме обсъждането.
Началото бе поставено с въпроса:“Какъв ден е днес?“. Датата 22.03. е Световен ден на водата. Последва: Защо водата е важна? Разбира се децата изначално отговориха на база знанието от учебните предмети, но нашият гост ги насочи да разгледат въпроса като част от темата за несигурността. Научихме, че много деца по света ежедневно умират заради липсата на вода. Статистиката показва, че около 700 деца на ден губят живота си по тази причина. Оттук заговорихме за това, че водата е свързана с храната. А и припомнихме, че едно от основните ни права е: Правото на чиста вода и храна. Децата бяха запитани:“Какво е за тях храната?“ Отговорът обобщено беше: даденост. След това трябваше да си представят своята любима храна и да разкажат за нея. И заваляха всевъзможни отговори: пица, паста, чили кон карне, боб, пиле с картофи и т. н. Следващото питане ги затрудни обаче: „Замислялили ли са се откъде идват хранителните продукти от които е направена храната ви?“ От магазина, стандартно, но повече не знаеха. Тук разбраха, че голяма част от хранителните продукти, които се използват за приготвяне на любимите им ястия идват от други държави, докарват ги с някакъв транспорт, което от една страна оскъпява продукта, а от друга, замърсява природата. Следващият въпрос беше:“ Какво би станало с нас, ако ядем всеки ден една и съща храна?“ Един от смешните отговори беше, че ще ни омръзне, но изведохме тезата, че за да е здавословно храненето, то трябва да е разнообразно и да съдържа всички важни вещества за да се развива един организъм. Другото важно беше, че храната, както и водата трябва да са безопасни. Отново по статистика се каза, че около 800 милиона човека по света имат проблем с недохранването. Изведе се и се формулира проблема с термина: „неравенства в прехраната по света“. Естествено дойде и въпросът:“ Какво мога да направя за да има по-справедлив достъп до храната?“ И част от отговорите:
Да намалим изхвърлянето; Да ограничим пластмасовите опаковки, които са сред най-големите замърсители; Да развиваме устойчиво земеделие, което ще ни даде по-евтина храна, по-подходяща за нашия организъм и др.
Завършихме тази част от урока с една от целите за устойчиво развитие по света, а именно, Да се осигури прехрана за всички хора.
В тази част на урока се изигра една игра. На всички деца бяха раздадени пакетчета с различно съдържане вътре. Някои бяха пълни с бонбони, шоколад и много други лакомства, други с няколко бонбона само, трети със средно количество от изброеното, четвърти с празните опаковки от лакомствата, пети бяха празни… Децата трябваше да ни разкажат как се чувстват след отварянето на собственото си пликче и оглеждайки се наоколо и виждайки, колко имат другите? Чувстваха се зле, натъжени до известна степен, леко гневни… Оставихме ги сами за себе си да размишляват и правят изводи.
Това, което успокои страстите беше събирането на всичките лакомства и справедливото разделяне между всички тях!
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X