От нищо – нещо

Описание на проекта

Урок №1

18 април

Темата за рециклирането е една от най-важните за бъдищите поколения. Тя беше взета в през Световна седмица на рециклирането (18-24 април) . Знанието, което децата получиха е ориентирано към формиране на знания и умения за опазване на околната среда, като грижа и задължения на всеки. Походите, които правя с децата и родители всяка събота и отпадъците, които събираме след всяка почивка е изключително подходящо за по-пълно разбиране на важността, че техните действия ще останат и за бъдещите поколения. Урокът се реализира на три етапа.

Първият е на 18 април в класната стая. Учениците видяха и обсъдиха образователния филм на „Екопак“ за разделно събиране на отпадъци. Обсъдиха се проблемите на околната среда, които се поевяват.

За домашно имаха да съберат информация за „Колко години са необходими за разграждане на всички отпадъци, които се изхвърлят?“ Децата, които не се бяха подготвили се стъписаха от статистиката дадена от съучениците им.

Поставих въпроса „КАКВО Е РЕЦИКЛИРАНЕ?“ Децата споделиха, че са се включвали в кампания като събират капачки. Обясних им какво е „Затворен цикъл на рециклиране“.

Часът продължи с играта „На какво мога да дам втори живот?“. Всяко дете получи картонче, на което да напише своя отговор. И да го залепи на таблото.

Второкласниците с голямо учудване научиха за голямата възможност да се използват пак всички неща, които всекидневно използваме. Идеята е проста и така ще инвестират значителна част от средствата си в своето образование и могат да помагат за справянето с някои от най-значимите проблеми на света и устойчивост на околната среда.

Урок №2

20 април

Темата беше продължена по време на поход до „Побити камъни“ на 20 април. На път до природната забележителност и в близост до нея те видяха различни видове отпадъци (хартия, клони, камъни, пластмасови туби и саксии, гуми, дрехи и строителни отпадъци. Започна дискусия върху годините, необходими за разграждането им и щетите върху природата и нашето здраве. Поставих им за задача да помислят как можем да ги използваме, защото това е отпадък, който всяко семейство изхвърля и как да направим „От нищо-нещо“. Темата за отпадъците не остана само на теория, но и на практика те събраха това, което е в близост до мястото за почивка и игра. Тук искам да отбележа , че събирането на отпадъци и носенето им до определените за това места е всеки път и не е вече нужно да напомням. След като запалим лагерния огън на определеното и разрешено за това място и изпечем месото за храна ние изгаряме отпъдъците ,ние оставяме тези ,които сами се разграждат.

Урок №3

24 април

Урокът започна с обсъждане на идеите „Как да направим от нищо нещо“. Повечето от тях носеха: хартия, руло от тоалетна хартия, изрязана бутилка за саксия, чорапчета за играчка. Изсипах пред тях торбичка пълна с прежда, клечки от сладолед, природни материали, копринени чорапки . Поставих им за задача да изработят с тях предмети, който да са естетически издържани и да имат приложение. Важно изискване е да не си личи, че са от рециклирани предмети и отпадъци. За съжаление те се затрудниха и направиха това, което са решили предварително. За тях материалите, които донесох са неизползвоеми втори път.

Реших да предизвикам учениците да мислят за начини, по които могат да рециклират у дома . Започнах да им давам идеи и да демонстрирам какво може да се направи с това, което смятат за неизползваемо.

Фенери за елхата от алуминиеви кенове.

Прежда от нарязани чорапчета. Тя се използва за плетене на терлици, мрежа за хранителни продукти , постелка за пред вратата.

Всички малки или не носещи пуловери и чорапи се разплитат и намотават на стегнати кълбета . Преждата се съчетава по цвят и вид . Плетат се квадрати, които се свързват и се получава завивка със спомен от детството.

Накъсана на малки парченца хартия и объркани с тапетно лепило могат да се изработят много сувенири.

Щайгите от плодове се захващат и стават красиви етажерки.

Идеите дадени от мен ги накараха да се замислят. Те разбраха какво могат да правят всеки ден, за опазване на природата и планетата. Показаха, че са отворени да правят добрини и да се чувстват полезни и важни в своята добра постъпка .Източник: Energy Kid’s Page

Информация
Вестниците могат да се използват за направата на нови вестници. Алуминиевите кенове могат да се използват за направата на нови алуминиеви кенове. Стъклените буркани могат да се използват за направата на нови стъклени буркани.

ЗАТВОРЕН ЦИКЪЛ НА РЕЦИКЛИРАНЕ

Затворен цикъл на рециклиране е превръщането на стар продукт в същото нещо отново. Например, превръщането на старите алуминиеви кенове в нови алуминиеви кенове или старите стъклени буркани в нови стъклени буркани.

Превръщането на кофичките от кисело мляко в саксии за цветя не е затворен цикъл на рециклиране, защото се изработва друг продукт.

Затвореният цикъл на рециклиране е идеален, защото вече има пазар за рециклирания продукт. Не е нужно производителите да се надяват, че хората ще купуват алуминиеви кенове – те знаят, че ще е така. Това, обаче, може да не е вярно за саксиите от рециклирана пластмаса.

Хайде да видим някои от ползите от рециклирането.

Рециклирането спестява място на сметището.
По-голямата част от отпадъците се извозва на сметище и се закопават там. Какво лошо има в това? Ами, това е скъпо и обикновено възникват спорове при изграждането на нови сметища или строежа на нови заводи за изгаряне (инсинератори). Рециклирането е един начин да се намали количеството отпадъци, постъпващи на сметището.

Рециклирането може да намали разходите за обезвреждане на отпадъците.
Отърваването от отпадъците не е безплатно. Боклукчийските камиони плащат, за да разтоварят на сметището. Плащането се нарича такса за депониране и се изчислява върху теглото или обема на боклука. Рециклирането снижава разходите на сметището, защото то приема по-малко отпадъци.

Рециклирането може да спести енергия.
Почти винаги енергията, необходима за направата на нещо от рециклирани материали е по-малко, отколкото ако то се направи от нови. Използването на рециклиран алуминиев скрап за направата на нови алуминиеви кенове, например, изисква 95% по-малко енергия отколкото при направата им от боксит (рудата-суровина за добиване на алуминий). Едно изключение от това правило са пластмасите. Понякога трябва повече енергия за рециклирането на пластмасата, отколкото при използването на нов материал.

Рециклирането спестява природни ресурси.
Природните ресурси са богатства вежливо предоставени ни от майката-природа. Природните ресурси включват земя, растения, минерали и вода. Като използваме материалите повече от веднъж, ние запазваме природните ресурси. В случая с хартията, рециклирането запазва дървета и вода. Правенето на хартия от рециклиран материал спасява до 17 дървета и използва 50% по-малко вода.

Рециклирането може да намали замърсяването на въздуха и водите.
Използването на алуминиев скрап вместо боксит за направата на нови алуминиеви продукти намалява замърсяването на въздуха и водата с 95%. Ако искате да направите нещо за околната среда – рециклирайте алуминиевите кенове!

Рециклирането създава работни места.
Изчислено е, че рециклирането създава почти пет пъти повече работни места от обезвреждането на отпадъци. Рециклирането изисква фирми, които да събират, да извозват и да преработват рециклируемите материали, както и фирми, които да произвеждат продукти от рециклирани материали. Хората, ангажирани в рециклиращата промишленост са работници в сортиращите инсталации, шофьори на камиони, търговци, работници в преработващите предприятия, инженери или химици.