Отговорният гражданин

Описание на проекта

Урокът се проведе в 3 часа, на 07.03.2018 и на 12.03.2018 г..

В началото на първия час с учениците дефинирахме какво означава „отговорен“ и има ли разлика между това да си „отговорен“ и „отговорен гражданин“. Дадохме примери за отговорен, за задълженията, за които са отговорни вкъщи и тези в училище и в общността.

Обсъдихме какво е общността и как действията на един засягат всички. Защо доверието е важно в тези моменти и какви са предизвикателствата пред човек, на когото е гласувано доверие от цяла общност.

Учениците бяха провокирани да дадат примери за отговорни хора в града и да съпоставят ситуации, в които един човек е носел отговорност за всички и когато всеки един член на дадена общност е поел отговорност за общото благо. 

След това въведохме понятието „доверие“ и обсъдихме доколко е важно да има доверие между членовете на една общност за да е успешна тя.

Вторият час проведохме в актовата зала където учениците разиграха играта „Шофьори на ученици“. Учениците се разделиха по двойки. Единият ученик бе в ролята на колата. Колата стои със затворени очи и държи ръце пред гърдите си с дланите навън – това са броните на автомобила. Другият ученик в двойката бе шофьорът. Шофьорът стои отзад, с ръце върху раменете на „колата“. Шофьорът, с отворени очи, управлява невиждащата кола из стаята, като се старае да избягва сблъсъци с другите двойки от „коли и шофьори“. При сигнал „тръгни“ учениците трябваше в пълна тишина да започнат да се движат, а при „Стоп“ да спрат. След 5 минути двойките се смениха.

Обсъдихме въпроси свързани с доверието на колата към шофьора – „В началото на играта, какво беше чувството да бъдете невиждащата кола?“, „Как се почувствахте след една или две минути? Защо?“. Учениците споделиха, че въпреки, че се познават, в началото се започнали със страх и недоверие и са се получавали неразбирателства между тях и шофьорите, които са се опитвали да ги насочат, но те не са помръдвали от страх да не се ударят, но в момента, в който са решили да им се доверят това е било най-забавното и неописуемо усещане – да вървиш на сляпо към непознатото, но да знаеш, че нищо лошо няма да ти се случи защото зад теб има човек, който няма да го позволи.

След това обсъдихме същите въпроси и с шофьорите, които от самото начало бяха изключително уверени в себе си и спокойни защото са вярвали, че ще се справят с възложената им отговорност, но споделиха, че когато са си сменила местата и е трябвало те да се доверят на шофьора си, са осъзнали, че отговорността им е била много по-голяма от усещането в началото.

За да приложим на практика и теорията, че работата в екип, взаимопомощта и доверието за общото благо са от значение направихме и експеримент, в който всеки трябваше сам да се движи със затворени очи в рамките на 1 минута, избягвайки ударите в другите. Всички бяха единодушни, че когато работят заедно и си имат доверие е много по-лесно и целите са постижими.

След това разиграхме играта „Възли“, в която играчите застанаха в кръг рамо до рамо и сложиха ръце пред себе си. След това всеки хвана ръцете да други двама играчи, които бяха на противоположната страна на кръга. Така се получи възелът. Задачата бе да са разплете възелът без играчите да пускат ръцете си. Те можеха да се промъкват отдолу, да прескачат отгоре, да се извиват и обръщат, но да не пускат ръцете си докато го правят.

След много смях, въртене и надвиквания „възелът“ беше разплетен и обсъдихме въпросите: Какъв беше най-предизвикателният аспект на играта?, Кой правеше предложения?,  Какъв беше тонът им? Всички ли следваха предложенията? Защо или защо не?; Какво можеше да направи играта по-лесна?

Общото мнение бе, че всеки е дърпал към себе си и даже е имало момент, в който са се заплели повече защото никой не е гледал другите какво правят в стремежа си сам да се разплете, но след като решиха заедно да го направят като се изслушват и работят в екип, успяха за по-малко от 2 мин. да се разплетат.

Повторихме играта като този път си избраха лидер, който да ги напътства. Изключително спокойно и тихо всички чакаха лидерът да им каже какво да правят и за кратко време успяха да разплетат отново възела. Този път стигнаха до извода, че е било по-лесно, но не толкова забавно и лишаването им от роля в общата задача я е направило скучна. Лидерът беше категоричен, че е изключително голяма отговорност и предпочита предния вариант когато всички заедно са се справили с „проблема“. Обобщението беше, че нещата са по-приятни и лесни за всички когато заедно поемат отговорност за действията си и че да бъдеш лидер съвсем не е лесно.

В края на часа помолих учениците да потърсят информация за известни лидери и техните дела. Да напишат под формата на съчинение с какво са допринесли за общото благо и как са променили нещо в общността си.

През третия час прочетохме съчиненията на всички и обсъдихме отговорността да си лидер и как се печели доверието на хората за каузи и дела, които засягат голяма част от обществото. Обсъдихме качествата, които един лидер трябва да притежава за да е успешен и какви са начините, по които действат лидерите.