Права и привилегии

Описание на проекта

Урокът предизвика децата да търсят решения на въпроси, които са приоритет на възрастните. Учениците ми добре знаят какви са правата на децата, защото темата е заложена в учебното съдържание още от втори клас. Презентацията, която е предложена от „Научи се да даряваш“ беше изгледана и дискутирана активно, като държах всяко право учениците да го свържат със себе си лично. Стигнахме до извода колко важно е да има човек права и да ги използва пълноценно. Изгледахме и видеоматериала. Научихме, че децата по целия свят имат еднакви права, но и че на много места нямат възможност да се възползват от тях по различни причини.

Тогава им зададох въпроса : „Ако образованието е право, защо не всички деца ходят на училище?”. Отговорите варираха от „защото са болни“ до „защото родителите им не ги пускат“. В тези отговори се усещаше личния жизнен опит на учениците. Изяснихме, че дори болните деца могат и получават своето образование, но най-ощетени са децата, чиито родители наистина не ги пускат. За да изясним кои са тези родители, насочих разговора към това какви групи хора живеят в нашата страна, какви са им обичаите, начина на живот и т.н. Изяснявайки това, ги поканих да потърсят решение на този проблем. Дадоха много различни отговори. Решенията си бяха плод на техните детски разсъждения, но адекватни. Дискусията беше много оживена и им даде възможност да стигнат до извода, че когато родителите ценят образованието, те държат и децата им да посещават училище и да се образоват.

След това на дъската написах думите „права“ и „привилегии“. Помолих ги да обяснят значението на втората. Не успяха. Трудно им беше. Тогава аз им обясних какво означава тя, като използвах различни примери как привилегиите могат да бъдат получени на готово или как се получават с много дисциплина и труд.

Дойде ред и на играта. Обясних правилата. Предварително подготвих полетата в класната стая/нямах възможност да ползвам физкултурен салон, а навън през декември е доста студено/. При първото твърдение се получи объркване – надделя състезателния елемент, а не мисловния процес. След доизясняване на правилата играта продължи много емоционално. Допускаха се грешки, но това беше от полза, защото винаги започваха обяснения защо са допуснали грешка някои от учениците. Аз се намесвах само, ако започнеха да повишават тон, за да са по-убедителни. Така понятието „привилегии“  беше усвоено от  по-добре от учениците.

След края на играта запознах децата с образователните системи на Австралия и Китай. Впечатлиха се. Накарах ги да ги сравнят с нашата. Поразсъждавахме заедно по въпросите, които са предложени. Харесаха австралийската, защото началното образование е до шести клас, а ние тази година трябва да се разделим.

И този урок ми доказа, че децата са извор на мъдрост, въпреки малкия брой на годините им. Добре е, когато ги слушаме, наистина да ги чуваме.