Правилата в клас

Описание на проекта

Описание

20.09.2018 г- 1 час

Темата не е нова за децата. Припомних им, че миналата година правихме нещо подобно, тогава го нарекохме „Конституция на клас“, за да го свържем с урока по Човекът и обществото. Сега отново поговорихме за това необходимо ли е да се създават правила и защо. Потърсихме примери в ежедневието- законите на една държава, закона за движение по пътищата. Едно от децата се досети, че дори игрите им имат правила. Това беше удачен пример да поговорим защо са нужни те. Учениците сами се досетиха, че играта се проваля, ако участниците не спазват правилата и всеки прави каквото си иска. Дори допълниха, че когато това се случи, те се скарват, а понякога се стига и до физическа саморазправа, както те се изразиха- „изприбиват се“.

Предложих им да създадем наши правила и за тази учебна година, за да е спокойна и успешна работата ни. Почти всяко дете даде предложение, което „оформихме“ да звучи добре като правило. Стараех се да няма „не- изречения“, но не винаги беше възможно, освен това смятам, че е хубаво децата да растат с малка доза категорично изказани забрани.

Ето техните предложения:

В час говорим с разрешение.

Ние се изслушваме.

Ние поддържаме чисто.

Ние не се бием.

Ние сме търпеливи.

Ние не се нагрубяваме.

Ние идваме навреме за час.

Ние се разбираме.

Ние се подкрепяме.

Ние сме учтиви и възпитани.

Храним се само в междучасията.

Не се клеветим.

Ние не се подиграваме.

Ние не тичаме в коридорите и класните стаи.

Ние помагаме на тези, които имат нужда.

Описание

2.10.2018 г- 2 час

За втория час бях разпечатила правилата на хартия. Докато ние обсъждахме отново темата, децата се редуваха да: режат отделните ленти с правилата, да ги лепят на картона, да надписват… Тъй като няма как 23 деца да се струпат над един чин и да работят, извиквах по един ученик за отделните дейности.

А нашата тема за разговор бяха задълженията на учениците отпреди около …180 години в Славейковото училище в Трявна. Няколко дни преди това бях там служебно и снимах да им покажа класната стая, табелите с наказания и похвали, табелите с азбуката и числата, правилата… Разказах им накратко за училището. Бях „превела“ задълженията на учениците от онова време на съвременен език, запазвайки някои от думите. На децата беше изключително интересно да чуят как е звучал езикът ни тогава и да го сравнят с днешния говор. Опитваха се сами да се досетят какво означава „благочинно, нозе, секаде и всегда“ и т.н.

Следващата ни задача бе да решим какви ще бъдат наказанията, ако някой нарушава правилата в класа. Подсказах им, че трябва да бъдат степенувани- за първо провинение, за второ… В крайна сметка се обединихме около следното- който наруши някое от правилата за първи път, го преписва 10 пъти, за всяко следващо нарушение преписът се увеличава с 10. Задължително се подписва от родител и се показва в клас. Но ако се стигне до неколкократно нарушване на едно и също правило, на ученикът се отнема възможността за игра и почивка в междучасието, а му се поставя задача.

Ето „преведените“ правила от Тревненското школо, които принтирах на лист и закачихме до таблото с правилата:

СЛАВЕЙКОВОТО УЧИЛИЩЕ В ТРЯВНА

Построено в периода 1836-1839 г. Едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков,  който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо

Задължения на учениците в Славейковото училище:

1. Да идват всеки ден на училище в уреченото време сутрин и на обед благочинно и тихо.
2. Да влизат в училището с чисти ръце и лица, сресани, с изрязани нокти, облечени и поддържани добре. Никога да не идват боси или с неизмити крака или със скъсани или мръсни дрехи.
3. Когато учителят преподава, да не пречат, а да пазят най- голямо мълчание и благочестие.
4. Да не закачат съучениците си, нито да се карат, а да се обичат и да са като братя.
5. Да не ругаят никого, да не използват неподходящи думи.
6. Да не късат книгите, да не чупят таблата.
7. Да не вземат чужди вещи, нито училищни, нито на съучениците им.
8. Да говорят навсякъде и винаги само истината.
9. Да са добри, да се отнасят с кротост и любов към всички хора; да не правят зло никому, дори и на животните.
10. Да слушат родителите си, да ги уважават, както и по- възрастните.
11.  Да не се присмиват на никого, най- вече на болните и сакатите  /хората с увреждания/.
12.  Да не се сприятеляват със зли хора.
13.  Да се движат тихо и благочинно /благопристойно/ по пътя.
14.  Да ходят на църква в уречения ден, да стоят в нея тихо с благочестие и благоговение, да слушат с внимание божествената литургия и четенето на свещените писания.
15. Да са навсякъде и винаги умни, мъдри и прилежни. Да спазват училищните правила.