Учениците имаха около 10-15 минути да направят сандвичи. Започна весело мазане, подреждане , спорове за декорацията и т.н. Когато сандвичите бяха гототви, всяка група трябваше да разреже на 4 равни части своя сандвич и да го раздаде на останалите 4 групи и съответно да получи по парче от другите 4 групи. Така всяка група раздаде изцяло своя сандвич, но получи от другите. Това упражнение беше голяма изненада за децата и те бяха леко разочаровани. През цялото време те бяха „готвили“ за себе си и бяха подбирали продукти , които те обичат. Изведнъж получиха не до там любими храни или не до там добре направени сандвичи. Говорихме как са се почувствали, когато са раздали сандвича, който са приготвили и не са опитали, а в замяна са получили от останалите групи. Какво е чувството когато даваш и когато получаваш?
Започнахме занятието с разделянето на класа на 5 групи от по 4 човека. Всяка група получи по една франзела и имаше за задача да изработи голям общ сандвич с продуктите, които сами си изберат. На специално определено място бях разположила продуктите за сандвичите и всеки екип трябваше да избере един представител, който да дойде и да вземе продукти. Главната задача беше да се взимат само необходими продукти, а не от всичко по много и умишлено бях приготвила сравнително малко продукти : краставички, чушки, шунка, масло, кашкавал, топено сирене ,
Когато сандвичите бяха гототви, всяка група трябваше да разреже на 4 равни части своя сандвич и да го раздаде на останалите 4 групи и съответно да получи по парче от другите 4 групи. Така всяка група раздаде изцяло своя сандвич, но получи от другите.
Това упражнение беше голяма изненада за децата и те бяха леко разочаровани. През цялото време те бяха „готвили“ за себе си и бяха подбирали продукти , които те обичат. Изведнъж получиха не до там любими храни или не до там добре направени сандвичи.
3. Говорихме как са се почувствали, когато са раздали сандвича, който са приготвили и не са опитали, а в замяна са получили от останалите групи. Какво е чувството когато даваш и когато получаваш.
4. Говорихме с учениците дали биха дали част от своята храна на хора в нужда. Оказа се, че голяма част от тях не осъзнават ясно, че има хора, които нямат какво да ядат и че не се оценява храната изобщо. Много от децата изхвърлят храна , която не им харесва , разхищават и не уважават продуктите. Част от учениците се сърдеха , че не харесват сандвича, които са получили , че не обичат някои от продуктите или че е им се е паднала по-малка част , от колкото на другите.ю
5. Разказвах и обяснявах за това защо и как да не разхищаваме храната, за бедните хора и деца по света , но все пак смятам,че за моите ученици това са знания само на теория и все още не осъзнават как безотговорно се отнасят към храната, защото за тях е даденост и не са изпадали в ситуация на недоимък.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X