Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

За този урок предвидих 2 часа, които дори не бяха достатъчни . Идеята да направим така урока се роди , когато при нас дойдоха нагости какичките и батковците от БМЧК. Решихме този урок да бъде с по – голяма мащабност и те да ни помогнат с организацията, така, че на  него да присъстват колкото се може повече ученици от училището.Затова този урок да се проведе точно на 21 март, Международния ден на хората със Синдром на Даун и  Международният ден за премахване на расовата дискриминация. На 21.03.2019г. след края на учебните часове дообяд, учениците от проект „Научи се да даряваш”, учителите и учениците от ГЦО и доброволците от клуб “ БМЧК и приятели на Искърското дефиле“ , към СУ “ Св. Кл. Охридски“ – с. Зверино, организираха различни спортни игри, забавни танци и интересна  лекция по повод Международният ден за премахване на расовата дискриминация и Международния ден на хората със Синдром на Даун. По традиция в този ден всички, които подкрепят хората със Синдрома на Даун, обуват шарени чорапи в знак на съпричастност, така направихме и ние. Международният ден за премахване на расовата дискриминация напомня всяка година на хората, че трябва да действат по-решително за справяне с всички форми на нетолерантност, расизъм, ксенофобия и други видове дискриминация. Децата от проекта и доброволците от клуб “ БМЧК и приятели на Искърското дефиле“, апелираха към своите съученици с думите, „……. че въпреки различията, всички ние си приличаме по това, че имаме мечти и цели, към които се стремим и с цялото си същество желаем да ги осъществим. Да си различен, означава да притежаваш нещо, което те прави уникален“. Ерика Николаева, която е дете участващо в проекта „Научи се да даряваш и доброволец към местния клуб на БМЧК, призова своите съученици да уважават различните хора, защото: „Различията ни събират, сплотяват и обединяват и всички сме създадени от Природата с една цел, да живеем и да оставим добра памет на ЗЕМЯТА, независимо от расата ни и заболяванията ни. Деян –  “ Преди всичко трябва да бъдем хора и да знаем, че всеки има нужда от шанс и опора. Велислава, която е ученичка в 11 клас, разказа за чичо си Рачо , който е със такова диагноза, но за съжаление няма кой да го гледа,защото има тежки увреждания и е в дом за хора с увреждания, а баба и , която го е гледала  също е тежко болна.