Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

Първият час от урока се проведе няколко дни след международния ден на хората със Синдрома на Даун. Предварително им бях казала да потърсят информация за темата в интернет и всеки сам да си оцвети чорапите, които бях раздала точно на международния ден, така направих връзка между шарените чорапи и инициативата по повод 21 март – Международният ден на хората със Синдром на Даун. Започнах с въпроси към тях какво са намерили и започнахме дискусия. Учениците бяха много объркани, защото някои от тях са намерили доста стряскаща информация, а други бяха намерили много малко информация. Личеше си, че искат да разберат повече от това, което са намерили. Събрахме предварително оцветените чорапи и ги сложихме на дъската. Те забелязаха, че от 19 двойки чорапи един нямаше еднакъв с другите. Така започнах да обяснявам как всеки човек е индивидуален и различен. Един е облечен спортно, друг по-елегантно, един е с бяла блуза, друг е с жълта, трети с червена, четвърти със зелена. Някои момичета са с панталони, други предпочитат рокли. Едни са с прави коси, други с къдрави. Някои имат кафяви очи, другите сини, трети зелени. Нека да разгледат и чорапите, които са оцветили – те са различни и няма един с един, които да съвпадат. Защото всеки има свое виждане, идея, талант, възможности, предпочитания. Светът е шарен, както и техните чорапи.Това да си различен не е лошо. В края на часа всеки си взе чорапите и си направихме обща снимка, която изпратихме на лично съобщение във фейсбук страницата на Живот със Синдром на Даун. Следващия час на гости ни дойде ресурсния учител в нашето училище г-жа Румяна Павлова. Тя беше пригтвила изчерпателна презентация за хората със синдрома на Даун. Презентацията включваше както много информация за самият синдром, така и много полезна и интересна информация за самите хора. Показа им много известни хора по света, които са със Синдрома. Повечето от тях бяха световни шампиони, модели и спортисти.  Хората със Синдром на Даун могат да изпитват всички чувства и емоции, както и останалите. Те са много любвеобилни и показват привързаност и обич, затова ги наричат и слънчеви. Те са различни, както и всички останали хора – едни са със зелени, други с кафяви очи, едни се развиват по-бързо, други с по-бавни темпове. Характерно за хората със Синдром на Даун е по-бавното физическо и психическо развитие и намаленият мускулен тонус. Често може да видите дете със Синдром на Даун, което е с отворена уста и езиче навън. Това е, защото лицевите мускули са по-слаби.  В днешно време с навлизането на ранната интервенция (работа и грижа с децата от съвсем ранна възраст), се преодоляват много проблеми и се постигат все повече резултати с подкрепата на различни специалисти – психолог, логопед, рехабилитатор, кинезитерапевт, специален педагог, музикотерапевт , плуване и др. Презентацията завърши с цитат, който трябваше да го пречете един от учениците. След това проведохме игра, където група деца трябваше да изиграят чувство, но само с мимики и жестове. Класът веднага позна чувството – притеснение. Накрая работехме по двойки, като всяка една двойка трябваше да нарисува снежен човек. Първо единия рисува едната част от човека, обръща листа и го дава на своя другар да го до рисува. Само 2 двойки деца успяха да направят почти цял снежен човек. Целта на играта беше да се покаже, че както снежните човеци са различни, така и всеки човек е индивидуален и различен. Уроците завършиха с пожелания да обичаме, да се чувстваме обичани и да се стремим към толерантност към другите.