Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

Урокът започнах на 26.02. с отбелязването на Деня на розовата фланелка.  По този повод си припомнихме какво е толерантност.  Как да се отнасяме към хората, да проявяваме внимание, загриженост и толерантно отношение. Гледахме филмче за толерантността и помолих учениците да коментират видяното. Запознах четвъртокласниците с кратка предистория на този ден.   Говорихме как ние да отбележим деня  и това събитие трябва да ни напомня, че тормоз в училище съществува и ни подканя да помислим как да постъпваме в ситуации на тормоз, че има как и можем да се противопоставяме на тормоза всеки ден. За следващия ден 27.02. помолих децата да се облекат с розови дрехи. Подготвихме цветно информационно  табло и малки розови тениски, които учениците да закачат на 27.02.

На 27.02. говорихме за толерантността, за тормоза в училище, за отношенията между хората,  как да постъпваме в ситуации на тормоз, че  можем да се противопоставяме на тормоза всеки ден.Акцентирах върху това, че училището е мястото,където се учим да управляваме емоциите си, да бъдем честни, открити и толерантни към всички, да даваме правилен пример на всички около нас.

Следващите дни имахме  урок  по  човекът и природата за болестите.В разгара на дискусията попитах учениците какви  други болести  и диагнози  познават и  дали знаят какво е Синдром на Даун и дали са се срещали с някой, който имат такава диагноза. Обясних, че през месец март предстои такъв ден –  на 21 март – Световен ден на хората със синдром на Даун. Едно момиче от класа каза, че е гледало в Youtube за деца с такова заболяване. Друго дете си спомни, че е гледало клипчето на Крис, който разказва за своята сестра Микаела,че е със синдром на Даун.

Друг ученик си спомни, че и миналата година сме говорили за хората със синдром на Даун. Досетиха се , че свързваме деня с шарени чорапки, толерантно отношение и разбиране, приемане към различните. Дадох насоки и обясних накратко какво представлява заболяването. Денят – двадесет и първо число на третия месец, не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с тризомия (три копия) на 21-вата хромозомна двойка. Всяко родено дете със синдром на Даун има реалните възможности да води един пълноценен и сравнително независим живот, стига да му бъде предоставена тази възможност.

Осигуряването на необходимите медицински и физиотерапевтични грижи, целенасочените занимания още от първите дни на бебето, всекидневният контакт с любящи близки, помощта на специалисти логопеди и психолози стимулират разгръщането на възможностите на тези деца.

Учениците  изявиха желание да проучат какво представлява заболяването и да потърсят добри  примери за разбиране, приемане и толерантно отношение към децата със Синдром на Даун.

За следващи дни остана да оцветим пъстри и шарени чорапки.  Като наблегнах на това, че хората са различни,  светът е шарен и различен и всеки човек има предимства и недостатъци, таланти и дефицити. Но е по-важно да приемаме човека до нас такъв, какъвто е, защото когато сме позитивни и енергията, която излъчваме, е такава. А това е важно за общото състояние и преживяванията ни през деня.  Въпреки различията  или точно и заради тях, светът е цветен и шарен, различен, а различията може и да бъдат приети, да  обединяват  и така помагайки на другите, помагаме на цялото общество.

На 20.03 оцветихме нашите пъстри чорапки и пак коментираме, че чорапките са различни като всички нас, че е важно да приемаме и разбираме и различните, акцентирах върху толерантното отношение, обич, разбиране и помощ за децата със синдром на Даун. Четвъртокласниците коментираха какво са проучили, какво ги е развълнувало и впечатлило. Достигнаха до извода, че въпреки различието, хората със синдром на Даун имат същите нужди от грижа, внимание, помощ и разбиране.  Подредихме пъстрите си чорапки и помолих на следващия ден 21.03 да се обуят с пъстри и цветни чорапи.

На 21.03. говорихме за децата със синдром на Даун, коментирахме, че достъпът до образование и до обучение, съобразено с техните силни и слаби страни, им дава по-добри възможности за овладяване на полезни за тях самите и за обществото знания и умения. Тяхната наблюдателност, старателност и упоритост са качества, които им дават добър шанс да си намерят подходяща работа. Любовта им към музиката, танците, изобразителното изкуство би могла да бъде креативна и да доведе до успехи в тези области.

Учениците бяха доволни да научат, че през последните години с напредъка на медицината, педагогическите науки и образованието са постигнати значителни успехи в преодоляването на ограниченията, които синдромът  на Даун налага.

Все по-често се появява информация за успешната реализация на хората със синдрома на Даун във всички области на живота – децата успешно се справят в училище, младежи се обучават във висши учебни заведения, работят, успешно се представят в сферата на изкуствата – стават художници, музиканти, артисти. Накрая на часа като символ на съпричастност, разбиране и приемане на хората със синдром на Даун се снимахме с нашите пъстри чорапки.