Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

За моя голяма радост на урокът присъстваха родителите на Микаела. Мийка и е Председател на Фондация „Живот със Синдром на Даун“ , а баща и известен фотограф във Варна.

Часът започнах с беседа за оцветените чорапчета в съпричастност на децата с Даун . В края стигнахме до извода , че светът е шарен като тях, но всички можем да живеем заедно като се приемаме такива, каквито сме. Важно е да бъдем толерантни, добри и да си помагаме. Нарекох ги „Слънчевите деца“ , защото исках да покажа по един различен, но много необходим начин, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Урокът продължи Силвена като активно се вклячваше и Красимир. Те разказаха за огромното желание да променят обществените нагласи и предразсъдъци, като показват Синдрома на Даун по един по-различен начин според това, което те преживяват и усещат Създали са актуална информация за Синдрома на Даун чрез професионални видеоклипове, които разкриват част от техния живот, в който присъства диагнозата Синдром на Даун . Обясниха, че се развиват и като социални предприемачи, защото сами търсят начини да са финансово устойчиви и за да могат да подкрепят деца със Синдром на Даун. Решили са, че има за кого и за какво да се борят– за един по-добър, по-качествен и по-пълноценен живот на дъщеря ни и на останалите хора със Синдром на Даун в България. Попитаха ги дали са гледали клипчета в ютуп. Голяма част от децата, които го бяха направили бяха спокойни през цялото време и питаха, а останалите слушаха и като хипнотизирани. Попитаха как и защо ги правят тезиклипове. Те отговориха, искат да разкрият част от ежедневието на тяхнотото семейство и как се развива дъщеря им въпреки диагнозата, въпреки всички черни статистики и прогнози. С клипчетата опоказват предизвикателствата, които срещат и начина по който ги преодоляват и колко много може да се постигне, когато има любов и грижа в семейството и, че животът със Синдром на Даун е възможен и дори щастлив. Те искат да се знае, че хората с тази диагноза могат да се развиват, да постигат страхотни резултати. Въпреки , че Микаела е на 4 години те са започнали да учат азбуката от сега за да може , когато стане на 7 години да тръгне на училище и да и е лесно. Споделиха, че в яслата, а сега в детската градина я приемат много добре и и се радват. Учи стихотворения. Родителите и искат да им бъде даден шанс за обучение, реализация, за да имат един независим и самостоятелен живот. Въпреки сериозната информация, която те получаваха като „В България се раждат 100 деца годишно с тази диагноза, но някои от тях са изоставени, други изолирани и скрити от обществото, а те са едни прекрасни слънчеви хора, които раздават много любов и прегръдки.” те нито замиг не загубиха интерес. .

2 час

Усмивката на Силвия завладя всички. Тя отговаряше подробно и всички ние се потопихме в техния свят, опознахме ги. Разбрахме, че макар и по-бавно да учат те успяват, стига да сме търпеливи и да ги обичаме. Неусетно мина първия час и започна втория. Децата питаха ли питаха. Имах чувството, че така мажем да продължим с часове, но времето ни беше ограничено и преминахме към подараците за Микаела. Всички ученици, родители и аз направихме по един емотикон с усмихнато лице. Подарихме табло с 25 сърца с вратичка , която като се разтвори се вижда името на детето . На път за училище видях декоративна гергина „Слънце“ . Купих я , защото се сетих, че съм виждала Жечка, учителката и в Карин дом ги кара да садят. Реших това да направи, но в нейната градина (домашна работа). Накрая изработихме гирлянд с 25 усмихнати цветя.

Всички бяхме доволнигости, деца и аз от тази среща, която продължи 2 часа. Предложих им да дойнат с нас на поход, но те отговориха, че е още малка и няма да издържи.