Синдром на Даун и толерантност в обществото

Клас: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8

Този урок е разработен съвместно с Фондация "Живот със Синдром на Даун" от Варна и цели да помогне учениците да осъзнаят, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Занятието ще запознае учениците със Синдром на Даун и ще покаже различието през възможностите на хората с тази диагноза. Урокът провокира толерантност и вяра, че когато определени хора попадат в определена група или категория, не би трябвало да се поставят под общ знаменател, защото всеки има различен потенциал, способности и таланти. Продължителност: Едно  занятие от 40 минути

Учител работил по този проект: Валентина Василева Статева
Описание на проекта

За моя голяма радост на урокът присъстваха родителите на Микаела. Мийка и е Председател на Фондация „Живот със Синдром на Даун“ , а баща и известен фотограф във Варна.

Часът започнах с беседа за оцветените чорапчета в съпричастност на децата с Даун . В края стигнахме до извода , че светът е шарен като тях, но всички можем да живеем заедно като се приемаме такива, каквито сме. Важно е да бъдем толерантни, добри и да си помагаме. Нарекох ги „Слънчевите деца“ , защото исках да покажа по един различен, но много необходим начин, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Урокът продължи Силвена като активно се вклячваше и Красимир. Те разказаха за огромното желание да променят обществените нагласи и предразсъдъци, като показват Синдрома на Даун по един по-различен начин според това, което те преживяват и усещат Създали са актуална информация за Синдрома на Даун чрез професионални видеоклипове, които разкриват част от техния живот, в който присъства диагнозата Синдром на Даун . Обясниха, че се развиват и като социални предприемачи, защото сами търсят начини да са финансово устойчиви и за да могат да подкрепят деца със Синдром на Даун. Решили са, че има за кого и за какво да се борят за един по-добър, по-качествен и по-пълноценен живот на дъщеря ни и на останалите хора със Синдром на Даун в България. Попитаха ги дали са гледали клипчета в ютуп. Голяма част от децата, които го бяха направили бяха спокойни през цялото време и питаха, а останалите слушаха и като хипнотизирани. Попитаха как и защо ги правят тезиклипове. Те отговориха, искат да разкрият част от ежедневието на тяхнотото семейство и как се развива дъщеря им въпреки диагнозата, въпреки всички черни статистики и прогнози. С клипчетата опоказват предизвикателствата, които срещат и начина по който ги преодоляват и колко много може да се постигне, когато има любов и грижа в семейството и, че животът със Синдром на Даун е възможен и дори щастлив. Те искат да се знае, че хората с тази диагноза могат да се развиват, да постигат страхотни резултати. Въпреки , че Микаела е на 4 години те са започнали да учат азбуката от сега за да може , когато стане на 7 години да тръгне на училище и да и е лесно. Споделиха, че в яслата, а сега в детската градина я приемат много добре и и се радват. Учи стихотворения. Родителите и искат да им бъде даден шанс за обучение, реализация, за да имат един независим и самостоятелен живот. Въпреки сериозната информация, която те получаваха като „В България се раждат 100 деца годишно с тази диагноза, но някои от тях са изоставени, други изолирани и скрити от обществото, а те са едни прекрасни слънчеви хора, които раздават много любов и прегръдки.” те нито замиг не загубиха интерес. .

2 час

Усмивката на Силвия завладя всички. Тя отговаряше подробно и всички ние се потопихме в техния свят, опознахме ги. Разбрахме, че макар и по-бавно да учат те успяват, стига да сме търпеливи и да ги обичаме. Неусетно мина първия час и започна втория. Децата питаха ли питаха. Имах чувството, че така мажем да продължим с часове, но времето ни беше ограничено и преминахме към подараците за Микаела. Всички ученици, родители и аз направихме по един емотикон с усмихнато лице. Подарихме табло с 25 сърца с вратичка , която като се разтвори се вижда името на детето . На път за училище видях декоративна гергина „Слънце“ . Купих я , защото се сетих, че съм виждала Жечка, учителката и в Карин дом ги кара да садят. Реших това да направи, но в нейната градина (домашна работа). Накрая изработихме гирлянд с 25 усмихнати цветя.

Всички бяхме доволнигости, деца и аз от тази среща, която продължи 2 часа. Предложих им да дойнат с нас на поход, но те отговориха, че е още малка и няма да издържи.

От коментарите в час

Борис: По телевизията даваха едно изоставено бебе до кофите. Много ми е странно как може да стане това при положение, че е здраво. Вие днес казахте, че когато Микаела се е родила докторът вие посъветвал да я оставите, защото ще живее до 1 година, но вие не сте го направили.

Борис: Трудно ли е да се грижите за нея?

Ана: Трябва да сме толерантни към различните деца.

Георги:Да сме добри и да си помагаме.

Теодор: Защо ги правите тези клипчета?

Няколко деца споделиха за тъжни случаи с техни роднини(бебета и едно голямо) и казаха

сигурно и при тях е било същото.

Галерия

Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Синдром на Даун и толерантност в обществото
Цели на проекта

  • Учениците ще придобият знания за Синдром на Даун, спецификите и възможностите, които отличават децата и възрастните с тази диагноза;
  • Учениците ще развият умения да идентифицират качества и силни страни у хората необременени от фактите за наличие на диагнози;
  • Учениците ще развият умения за толерантно отношение и положителна нагласа към децата със Синдром на Даун
Използвани материали

  • Приложение 1 – Листа А4 с принтирани очертания на чорапи – по един лист за всеки ученик;
  • Приложение 2 – „Сестра ми е със Синдром на Даун, но това не ми пречи“
Библиография

  • “Живот със Синдром на Даун“: https://www.facebook.com/jivot.downsyndrome/ и канала на организацията в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCJr9ZMAgyKYZHgAg1YsDOzQ?view_as=subscriber
  • Сестра ми е със Синдром на Даун, но това не ми пречи: https://www.youtube.com/watch?v=2kJraHIZ_xY&t=3s
Работа вкъщи

Дайте на децата копие от Приложение 1 – картинка на чорап и ги помолете да оцветят чорапите по тяхно желание и усмотрение. Важно е да дойдат с предварително оцветените чорапи.

За децата от 5-8 класове, помолете децата да се опитат да поровят и намерят информация за Синдром на Даун, колкото и да е различна, противоречива или стара.

© Всички права запазени 2021 @ Learningtogive.bg