Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

Този час беше различен – половината от  часа бяхме заедно 2 и 7 клас, а другата половина  от часа всеки клас беше в неговата  класна стая.                                                            Попитахме първо малките учениците дали знаят какво е Синдром на Даун. Само едно дете каза, че познава такова дете. По-големите ученици знаят какво е  и даже техни близки са с този синдром. Разказаха ни за това какво знаят за синдрома. Обяснихме им, че хората със Синдром на Даун могат да изпитват всички чувства и емоции, както и останалите. Те са много любвеобилни и показват привързаност и обич, затова ги наричат и слънчеви. Те са различни, както и всички останали хора – едни са със зелени, други с кафяви очи, едни се развиват по-бързо, други с по-бавни темпове. Характерно за хората със Синдром на Даун е по-бавното физическо и психическо развитие и намаленият мускулен тонус.                                                                                         След това  изгледахме заедно видеата  „Сестра ми е със Синдром на Даун“, „Слънце в яслата“ .

Другата част от часа изкарахме в нашата класна стая. Там им казах, че на 21 март светът отбелязва Международния ден на хората със Синдром на Даун. По традиция в този ден всички, които подкрепят хората със Синдрома на Даун, обуват шарени чорапи.  Хората с Даун често са наричани „най-слънчевите хора на планетата“, а това е един хубав начин  да покажем слънчево настроение, като обуем шарени чорапи.Задаваха своите въпроси и изгледахме още няколко видеа свързани с това как преминава eдин ден на дете с такъв синдром.