Темата за Синдром на Даун е от онези теми, които не могат да бъдат описани, а просто преживени, усетени, запечатани. Проведохме я в рамките на две занятия, едно,както е предвидено, се оказа недостатъчно. В първия час се запознахме със спецификата на синдрома и с Микаела чрез предложените видео клипчета. Още в този час стана ясно, че трябва да продължим поне с още едно занятие. Децата от класа ми бяха изключително впечатлени от видяното, очаровани от емоционалното представяне на Микаела от нейния брат, забавлявани от веселостта и любовта с които се възприема т.нар. диагноза в това семейство.
Във втория час успяхме да поканим едно невероятно момиченце-Михаела и нейната майка Диана. Михаела е родена със Синдром на Даун, но подобно на Микаела, е обсипана с огромна любов и внимание от своето семейство и съответно моите ученици не откриха никаква разлика межу нея и себе си. Толкова леко се общуваше и в същото време толкова емоционално. Децата сами предложиха да напишат послания и пожелания на Мишето, почти всички бяха донесли подаръчета, които и поднесоха като се представяха, а тя подаряваше на всеки пъстроцветно захарно бастунче.
Михаела ни разказа какво обича да прави. Тя плува, язди, танцува, пее, рисува, пътешества… Нейният брат Давид е любимият и мъж и тя го обича безкрайно. Има любима учителка и няма търпение да започне да ходи на училище, нещото, което и предстои.
Просто Михаела.
Такива уроци трудно се описват. Радваме се, че го изживяхме.
Най-ценните коментари не чух в клас, а научих от родителите на моите ученици. Много от тях ми се обадиха и след двата урока, за да споделят, колко силно са се впечатлили децата, колко вдъхновено са разказвали, как са пускали на родителите си изгледаните в клас клипчета, а Михаела просто им влезе в сърцата и съм сигурна, че ще остане там завинаги.
Забележителна тема с невероятен позитив.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X