Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

Предварително раздавам на учениците чорапчета от Приложение 1 с молба да ги оцветят в занималнята. Самият урок започвам с въпроса какви болести и диагнози познават, какво са открили в Интернет за Синдром на Даун и срещали ли са някой, който има такава диагноза. Децата са се постарали доста, като информацията, която са открили е разностранна и интересна – какво представлява заболяването, защо се отбелязва на 21.03., митове и плашещи неистини за хората с това заболяване, включително и послание на 3-годишно момиченце, страдащо от заболяването:

„Здравейте,

Казвам се Микаела и съм на 3 години. Това, което ме различава от вас е че съм със Синдром на Даун – така съм се родила. Това е генетична аномалия, състояние с което ще живея цял живот. По-специална съм от вас, защото имам с 1 хромозома повече и това ще ми създава определени трудности в живота, всички така казват.

Затова и още в болницата са посъветвали мама и тати, да ме изоставят. „Съвет“, който обрича за съжаление много деца като мен. Моето семейство ме обича и вярва в мен, затова аз не се страхувам, не се притеснявам и не съжалявам, че съм се родила така.

Не ми липсва нищо в живота ми за 3 години – имам семейство, което ме обожава, с което съм щастлива, което се грижи за мен, преодоляваме заедно трудностите, които среща заради това, че съм се родила така и се борим заедно, за да доказваме на всички, какво може едно дете със Синдром на Даун.“

Събирам оцветените чорапи и задавам на децата въпроса кои от тях са най-красиви. Тук започва спор, като мненията се разминават. Дискутираме заедно и всички стигаме до извода, че както оцветените чорапи, така и всеки човек е уникален и различен – по цвят на очите и косата, по начин на обличане, интереси и хобита, възможности. Това не означава, че някой е по-добър или по-красив, просто светът е шарен, а разнообразието дава повече възможности. Различно не означава лошо и правилното е да търсиш красотата във всеки човек.

Тъй като учениците не познават никого със Синдром на Даун, но в училището има и други специални деца (напр. с аутизъм), ги въвеждам в играта „Кажи на Чики“. Чики е тяхна любима рошава играчка, която ползвам за ключодържател. Задачата им е всеки да си намисли и му каже на глас едно положително качество или послание за това дете, а Чики ще ги предаде. Интересното е, че всички откриват в момчето много светли и прекрасни неща, които нямат нищо против да му споделят и лично (не само в играта). Даже решават, че наистина ще го зарадват, ако му ги споделят.   Интересен е фактът, че те знаят много подробности за неговите добри страни и качества – той може да умножава наум двуцифрени числа, той разпознава флаговете на всички европейски страни, той знае наизуст имената на футболистите от всеки отбор на европейското първенство и т. н.

Накрая на часа всички сме убедени, че различията и уникалността на всеки от нас, допринася за красотата на света. Таблото и посланията си учениците посвещават на всички различни деца.

Изпратихме колажите с посланията си на ФБ страницата на Фондация „Живот със синдром на Даун“ и получихме следния отговор от тях:

Здравейте, Албена! Извинявам се, че сега отговарям, не успявам физически да пиша на всички за 1 ден. Нямаме думи, да опишем, колко много ни зарадвахте със снимките. Децата толкова много са се постарали и си личи, че това не е просто поредния урок, а са вложили желание, сърце и старание. Поздравете ги специално от нас и им благодарете, защото те случват промяната в днешно време и ние много разчитаме на тях. А на въпроса: Защо така се е случило? Кажете им да изгледат един от последните ни видеоклипове Митове и факти за синдрома на Даун. Няма как да им отговорите, защото няма отговор. 3% от случаите са наследствени, останалите 97% се дължат на случайна грешка в гените, без да се знае конкретна причина. В един от учебниците по биология за 10 клас мисля че беше на Гея Либрис, но не съм сигурна пише, че причината е радиация, висока темепратура по време на бременност, инфекции и т.н. Това е абсолютно погрешно, подвеждащо и няма нищо общо със синдрома на Даун. Радваме се, че това го разбраха издателите и авторите и обещаха през септември в новите учебници информацията да бъде коректна. Много дълго ни отне борбата за промяна в учебното съдържание с актуална информация. Успяхме след повече от година преследване, срещи, писма и какво ли не. Сега очакваме резултата. Та понякога се случват неща в живота, които нямат за съжаление отговори и не можем да променим. Важно е да продължим напред и да го изживеем максимално щастливо. Поздрави и благодарности! ❤ Силви. Ако имат каквито и да е въпроси децата, пишете ми, ще отговоря с удоволствие.