Училището е затворено

Описание на проекта

„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.“ – Анри Барбюс

Урокът „Училището е затворено“ беше разгледан в рамките на един учебен час. Влязох в час по литература, като умишлено не бях предупредила, че ще имаме занимание по „Научи се да даряваш“. Помолих за внимание и без да обяснявам записах на дъската: „Важно! От утре училищата в България затварят врати, защото правителството е установило, че няма пари за образование.“

Първоначално в класната стая се възцари мълчание, а учениците само разменяха смутени погледи. Противно на очакванията ми липсваха  тийнейджърски възгласи „Много яко!“ и „Супер!“. После младежите втренчиха погледи в мен и листата, които държах. Последваха въпроси: „Това сериозно ли?“, „Завинаги ли е?“, „За всички училища ли се отнася? И в София?“. Учениците открито се възмущаваха и реагираха: „Госпожо, причиняват ни болка!“, „Няма такова правителство!“ и се достигна до конструктивния въпрос: „А какво може да се направи?“.

Разделих класа на групи, в рамките на които учениците обсъждаха последиците за отделната личност и семейството, за обществото и държавата, за целия свят. Всяка от групите представи своите изводи пред останалите. Имаше твърдения „Ще останем прости“ и „Като пораснем няма да имаме работа“. Тревожеха се, че в бъдеще няма да има лекари, учители, юристи, защото няма как да придобият образование. Впечатли ме изводът, направен от третата група: „Българите ще се превърнем в ресурс за нискоквалифицирана работна ръка за другите страни. Няма да сме държава.“

Поставих следваща задача – всяка от групите да помисли за поне 5 начина, по които да се реши проблемът и да ги запише на дъската. След бурни дебати идеите бяха формулирани, като някои се повтаряха:

1. По-богатите да издържат училищата солидарно.
2. Всеки ученик да плаща такса „като за тока“
3. Родителите да плащат за образованието.
4. Да се полага общественополезен труд от всички хора, зада се финансират училищата.
5. Да участваме в европейски проекти.

Като обобщение на часа един от младежите каза: „Дано не ни се налага да решаваме подобни казуси в реалния живот.“

Според учениците това бил един от най-интересните им часове. Междучасието разговорите продължиха в коридора, като в тях бяха въвлечени и ученици от други класове.