Урок по случай Международния ден на доброволеца

Описание на проекта

С началото на работата ни по „Научи се да даряваш“ започна очакването на гостите от град Трявна. Четвъртокласниците не бяха сигурни какво да очакват от предстоящата среща. Струваше им се невероятно, че толкова големи ученици ще дойдат  и ще имат желание да работят с тях. Аз предварително бях разказала за дейността на десетокласниците до момента, която е впечатляваща и показва желанието им да са полезни. Мотивацията им е страхотна, защото знаем колко трудно е днес да мотивираш млади хора за такъв тип работа, а Виолета Тачева бе успяла.

Колкото срещата наближаваше, толкова нетърпението растеше. Подготвихме се добре по темата за доброволците – кои хора стават, защо стават, как го правят, а ние били ли сме – кога, как и т.н.

Обмислихме и как да изненадаме и да благодарим на гостите си – с традиционни за нашия край сувенири, свързани с маслодайната роза. А съвпадението на срещата с датата на нашия патронен празник, даде възможност на моите деца да подготвят презентация за нашия  патрон Никола Вапцаров и едно от най-хубавите му стихотворения „На прощаване“.

Очертаваше се вълнуващо преживяване.

В деня на срещата в класната ни стая цареше очакване, нетърпение и любопитство. Децата подредиха столове за гостите и все питаха колко време остава, докато дойдат големите. Знаеха, че очаквам обаждане и това ще означава, че вече са до училище.

Най-накрая гостите пристигнаха. Посрещнах ги отвън и ги отведох до класната ни стая. Когато влязоха, четвъртокласниците ги гледаха с широко отворени очи – не им се вярваше все още, че всичко това се случва, че този учебен ден ще е различен и вълнуващ.

Директорът на училището ни, г-жа Цвета Милева, пристигна и поздрави нашите гости и техните учители. Увери ги, че са добре дошли и че се радва за осъществяването на тази среща.

След официалната част, размяна на подаръци, продължихме с представянето на всеки от учениците – и големи, и малки. Имаше шеги и закачки, които разтопиха напрежението. Малките видяха сериозното отношение към тях и вече бяха готови да правят това, което батковците и каките им кажеха.

Последва представяне на работата на десетокласниците през изминалата година, богато илюстрирана със снимки и интересно разказана от различни ученици.

Дойде ред на интригуващото състезание „Несемейни войни“, с благотворителна кауза. Желаещите да участват бяха много, но бързо се сформираха два отбора. Сред много смях и забавление протече състезанието и отборите получиха специални грамоти.

Следващ момент беше изработване на асоциативни облаци за доброволчеството. Четвъртокласниците се справиха чудесно.

В анкетата – кой какво прави в почивния ден – всички се включиха и най-усърдно отговориха какво правят по часове. Справиха се лесно, а трудно стана, когато трябваше да решат от какво биха се лишили, за да дарят от времето си. Тук получиха помощ от големите ученици и успяха да обмислят добре избора си.

Помощ им беше нужна и за да дефинират най-добрите си качества или това, което правят най-добре, както и да предложат как да ги използват като доброволци. Разбираемо е, защото децата са малки, имат малък опит, но пък различават добре вече дарителство от доброволчество и всичко, което научиха през тези два часа от големите ученици, ги направи по-уверени в собствените им сили и умения.

Най-хубавата елха, която сме украсявали до сега, е тази на приятелството. Мило е да видиш, въпреки разликата във възрастта, как големи и малки търпеливо и внимателно подреждат клонките ѝ и как надеждата струи от всяко лице на четвъртокласник след поканата от г-жа Тачева да ги посетим и ние в град Трявна.

Общата снимка запечата усмивките в края на срещата – ползотворна за десетокласниците и вдъхновяваща за четвъртокласниците. Там е и надеждата за скорошна нова среща.