Целта на този урок е обучение в съпричастност, което да подобри разбирането от страна на учениците за възможните нужди, дефицити и нагласи на част от останалите хора в обществото. Обучението трябва да помогне учениците да осъзнаят колко е важно да се отнасят с разбиране и толерантност към бежанците. Продължителност: 2 занятия по 40 минути.
1 час
Темата за бежанците е деликатна. От една страна учениците са прекалено малки, за да бъдат запознати с целия ужас, който бежанците преживяват, бягайки от своята страна и търсейки убежище другаде. От друга страна- често ученикът вече има мнение по въпроса, вследствие на коментари у дома, които обикновено са негативни.
През първия час работата ни беше повече теоретична. Раздадох на децата тълковни речници и те трябваше да намерят значението на думите „мигрант, емигрант, имигрант, бежанец“. След това обсъдихме разликите между тях; акцентирахме, че при бежанеца има опасност и страх за живота- неговия собствен и на неговите близки.
Без да влизам в подробности, разказах на децата, че бежанците не са нещо ново за нашата страна; няколко бежански вълни е имало и след Освобождението ни. Факти и снимков материал за това, както и статистика към днешна дата има на следните линкове:
https://www.24chasa.bg/Article/2318579
След това изгледахме видеото- разказа на една майка от бежански лагер:
https://www.vbox7.com/play:23030170c0
След това видео с децата си дадохме сметка и си казахме, че всъщност те са много щастливи- здрави са, имат родители, дом, храна на масата…
Накрая поставих следната задача на учениците: Ако се наложи спешно и в риск за живота ви да напуснете домовете си и да бягате, кои 5 неща бихте взели със себе си? Отговорите им включваха: пари, топли дрехи, храна, вода, фенерче, нож… Обсъдихме факта, че с изключение на ножа, всичко друго е нетрайно или свършва, т.е. не биха могли да го ползват по- дълго време. Исках да си представят какво е да напуснеш внезапно дома си и да зарежеш всичко родно, любимо, всичко, което си градил през годините.
2 час- И ако първият час беше повече теоретичен, то вторият беше емоционален, защото наши гости бяха Красимира Величкова, директор БДФ, и Хермина Емирян, програмен директор на „Научи се да даряваш“, която разказа от първо лице историята на своето семейство, арменци- емигранти от началото на 20 век.
Краси Величкова започна урока с ролева игра „На митницата“, за да могат децата да си представят унижението, на което са подлагани бежанците, пресичайки граница. Припомниха си значението на „мигрант, емигрант, имигрант, бежанец“.
След това Хермина върна лентата назад и наистина като във филм разказа за живота на своя дядо- как оцелява, спасява се, живее и създава свое семейство, след като избиват всички негови близки в началото на миналия век. Поднесена така, от жив наследник, историята звучеше затрогващо и въздействащо. Децата слушаха с внимание и огромен интерес.
Краси отново се включи в разговора и върна темата към днешния ден. Разказа на учениците за нейни срещи със семейства в бежанските лагери, какви проблеми и трудности е срещала, докато са организирали по- доброто им пребиваване на наша територия.
Учениците отново се обърнаха с въпроси към Хермина- да разкаже повече за Армения, типични храни, празници, да им каже думи на арменски.
За съжаление 40 минути се оказаха недостатъчно време, за да питат децата за всичко, което ги интересува по темата. Но важното е, че се докоснаха до реални истории, вълнуваха се и съпреживяваха истински проблемите на хората, на които се налага да бягат и да спасяват живота си.
Споделено от Краси Величкова: Мирът- това е да мога да мога да си облека пижама и да спя в собственото си легло.
Дете: Става ми много тъжно, когато слушам такива истории.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X