Всеки може да бъде дарител

Описание на проекта

Записах заглавието на урока на дъската и раздадох на учениците синонимни речници /по един на чин, работеха по двойки/. Помолих ги да потърсят значението на думата „филантроп“. Разбрахме, че думата идва от гръцки и означава „човечност“, съставена е от думите „обичам хората“; така стигнахме до „хуманност, любов, доброта, разбиране“. Обобщихме, че тук влизат всички малки и големи жестове на внимание, помощ, подкрепа, напътствие…

След това накарах учениците да ми кажат една от най- честите причини за спорове, и даже караници, между тях. Бързо стигнахме до „Еди кой си ми взе тетрадката.“ или „Еди кой си ми пипа моливите.“ Попитах ги защо това ги дразни и е повод за спор, а често и сбиване. „Защото си е мое.“, „Защо ще пипа чужди неща…“ и т.н. бяха част от отговорите.

Тогава написах на дъската „лична зона“ и дефинирахме понятието, така че да е ясно на децата; те допълниха, че може да се нарече и „лично пространство“. Описахме коя е личната им зона в клас- техния чин, стол, чанта, учебници, тетрадки, пособия за писане и рисуване, връхните дрехи…

Под „лична зона“ написах „обща зона“ и дефинирахме и нея. Това са всички общи неща в класната стая- дъската, маркерите, гъбата, постерите, таблата, картата на България, шкафовете, цветята… “Общата зона“ се ползва и пази от всички.

Помолих учениците отново да отворят речниците и да потърсят значението на думата „разрешение“. Видяха, че тя има две значения- позволение и изход, решение. Обясних им, че ще се спрем на първото и ги попитах каква е връзката на разрешението с личната и общата зона, кога, в какви случаи то е необходимо. След кратко обсъждане и насочващи въпроси от моя страна, стигнахме до извода, че когато човек се грижи за личната си зона, не му е необходимо разрешение. Личната зона е отговорност и задължение на всеки. Но за да направят промени в „общата зона“ е редно да питат учителя- да вземат книги от шкафа, да махнем някой постер и да сложим нов, да седнат на друг чин…

Попитах децата винаги ли трябва да питат учителя, ако искат да направят нещо хубаво / добро за класната ни стая. Накарах ги по двойки на чиновете да помислят за неща, за които не е необходимо изрично разрешение. Техните предположения бяха: да изчистят дъската след часа, да изхвърлят боклук от земята, дори да не е техен, да направят нов постер, да донесат нова книга за библиотеката в класа, да полеят цветята, да помогнат на съученик с домашната работа, ако не  разбрал нещо…

Попитах ги можем ли с една дума да опишем всичко това, което те могат да правят за стаята или за съучениците. Отново с подсказка от моя страна се обединихме около думата „добротворство“, след което обобщихме, че по този начин всеки един от нас става дарител- с тези свои дейности ние показваме, че обичаме другите и сме готови да помогнем.

Отново помолих учениците да потърсят в речниците думата „благо“. Свързаха я с кротост, доброта, да бъдеш мил… Опитахме се да дефинираме какво е „общо благо“. Обясних им, че можем да я свържем с „общо добруване“- когато искаме всички хора да са добре.

И тук един от учениците си спомни, че е чувал израза „Левски и Ботев са дали живота си за общото благо“ и сега вече разбира какво означава. И тъй като провеждах урока на 10-ти ноември, нямаше как да не вмъкна какво се е случило на този ден през 1989г. Заедно пресметнахме, че оттогава са минали 28 години. Постарах се на достъпен за тях език да обясня какво е демокрация, каква е връзката й със свободата /на действията, на мислите, на думите/, как тази свобода се е превърнала в „слободия“, защото част от хората са мислели, че свобода означава само да имаш права, без задължения… Тук обаче ми се удаде възможност да свържа този урок с урока ни за правата, отговорностите и Конституцията на класа, която правихме и всъщност се получи много добре. Отново акцентирахме на факта, че за да има ред и напредък във всяко едно нещо /независимо дали е нашият малък клас и държавата/, всеки човек трябва да знае и да спазва своите права и задължения; че свободата е точно това осъзнато почитане и спазване на законите.

Отново се възползвах от коментара на ученика за Ботев и Левски, за да изведа поуката от днешния урок: Не всички можем да бъдем като тези герои, защото няма държава, която да се състои само от герои. Но всички ние можем да бъдем герои в своето ежедневие, което също никак не е лесно. Герой ни прави всяка добра постъпка, всяка добра мисъл, всяка подадена ръка за помощ.