Учениците ще възприемат класната стая като общност и ще определят начини, по които всеки може да подкрепи тази общност като извърши дарителски дела.
Нашият гост – Хермина Емирян, започна часа с въпрос: “ Кои вещи са лични и кои общи?“. Това провокира много и различни отговори, децата влизаха в крайни подробности отговаряйки особено на онази част, която касаеше личната принадлежност. Имаше известна неяснота по отношение на общата зона и тя според мен произтича от това, че малките ученици заживяват в своите класни стаи, съответно те някак трудно ги определят като общи. Но това е една от ползите на подобни теми, в които с помощта на въпроси учениците достигат до знание, което формулират, разбират и запомнят.
Последва въпрос как се тълкува понятието: „общо благо“? Децата знаеха отговора – общо добро, обща полза в името на класа, нещо, което ще е за доброто на всички. Последва много интересен въпрос: Какво е разрешение и Какво можем да направим без да имаме нужда от разрешение? Казвам интересен, защото у тези деца вече се заражда усещането за порасналост и съпътстващите го специфики. Разбира се, че отговорите бяха различни, но все пак идеята е, че за да направим добро, да помогнем на някой, да доброволстваме не трябва винаги да се случва след дадено разрешение.
Интересен беше въпросът: “ Какво бихме направили за подобряване на нашата обща среда?“ Получиха се много и различни отговори, напр.: да се уважаваме, да направим нещо с което да подобрим средата в училище, да засадим цветя, дърво, да почистим двора на училището, да събираме разделно…
А кое от изброените бихме могли да изпълним?
И тук детските фантазии се развихриха…
Нашият гост – Хермина Емирян, започна часа с въпрос: “ Кои вещи са лични и кои общи?“. Това провокира много и различни отговори, децата влизаха в крайни подробности отговаряйки особено на онази част, която касаеше личната принадлежност. Имаше известна неяснота по отношение на общата зона и тя според мен произтича от това, че малките ученици заживяват в своите класни стаи, съответно те някак трудно ги определят като общи. Но това е една от ползите на подобни теми, в които с помощта на въпроси учениците достигат до знание, което формулират, разбират и запомнят.
Последва въпрос как се тълкува понятието: „общо благо“? Децата знаеха отговора – общо добро, обща полза в името на класа, нещо, което ще е за доброто на всички. Последва много интересен въпрос: Какво е разрешение и Какво можем да направим без да имаме нужда от разрешение? Казвам интересен, защото у тези деца вече се заражда усещането за порасналост и съпътстващите го специфики. Разбира се, че отговорите бяха различни, но все пак идеята е, че за да направим добро, да помогнем на някой, да доброволстваме не трябва винаги да се случва след дадено разрешение.
Интересен беше въпросът: “ Какво бихме направили за подобряване на нашата обща среда?“ Получиха се много и различни отговори, напр.: да се уважаваме, да направим нещо с което да подобрим средата в училище, да засадим цветя, дърво, да почистим двора на училището, да събираме разделно…
А кое от изброените бихме могли да изпълним?
И тук детските фантазии се развихриха…
Нашият гост – Хермина Емирян, започна часа с въпрос: “ Кои вещи са лични и кои общи?“. Това провокира много и различни отговори, децата влизаха в крайни подробности отговаряйки особено на онази част, която касаеше личната принадлежност. Имаше известна неяснота по отношение на общата зона и тя според мен произтича от това, че малките ученици заживяват в своите класни стаи, съответно те някак трудно ги определят като общи. Но това е една от ползите на подобни теми, в които с помощта на въпроси учениците достигат до знание, което формулират, разбират и запомнят.
Последва въпрос как се тълкува понятието: „общо благо“? Децата знаеха отговора – общо добро, обща полза в името на класа, нещо, което ще е за доброто на всички. Последва много интересен въпрос: Какво е разрешение и Какво можем да направим без да имаме нужда от разрешение? Казвам интересен, защото у тези деца вече се заражда усещането за порасналост и съпътстващите го специфики. Разбира се, че отговорите бяха различни, но все пак идеята е, че за да направим добро, да помогнем на някой, да доброволстваме не трябва винаги да се случва след дадено разрешение.
Интересен беше въпросът: “ Какво бихме направили за подобряване на нашата обща среда?“ Получиха се много и различни отговори, напр.: да се уважаваме, да направим нещо с което да подобрим средата в училище, да засадим цветя, дърво, да почистим двора на училището, да събираме разделно…
А кое от изброените бихме могли да изпълним?
И тук детските фантазии се развихриха…
Нашият гост – Хермина Емирян, започна часа с въпрос: “ Кои вещи са лични и кои общи?“. Това провокира много и различни отговори, децата влизаха в крайни подробности отговаряйки особено на онази част, която касаеше личната принадлежност. Имаше известна неяснота по отношение на общата зона и тя според мен произтича от това, че малките ученици заживяват в своите класни стаи, съответно те някак трудно ги определят като общи. Но това е една от ползите на подобни теми, в които с помощта на въпроси учениците достигат до знание, което формулират, разбират и запомнят.
Последва въпрос как се тълкува понятието: „общо благо“? Децата знаеха отговора – общо добро, обща полза в името на класа, нещо, което ще е за доброто на всички. Последва много интересен въпрос: Какво е разрешение и Какво можем да направим без да имаме нужда от разрешение? Казвам интересен, защото у тези деца вече се заражда усещането за порасналост и съпътстващите го специфики. Разбира се, че отговорите бяха различни, но все пак идеята е, че за да направим добро, да помогнем на някой, да доброволстваме не трябва винаги да се случва след дадено разрешение.
Интересен беше въпросът: “ Какво бихме направили за подобряване на нашата обща среда?“ Получиха се много и различни отговори, напр.: да се уважаваме, да направим нещо с което да подобрим средата в училище, да засадим цветя, дърво, да почистим двора на училището, да събираме разделно…
А кое от изброените бихме могли да изпълним?
И тук детските фантазии се развихриха…
Нашият гост – Хермина Емирян, започна часа с въпрос: “ Кои вещи са лични и кои общи?“. Това провокира много и различни отговори, децата влизаха в крайни подробности отговаряйки особено на онази част, която касаеше личната принадлежност. Имаше известна неяснота по отношение на общата зона и тя според мен произтича от това, че малките ученици заживяват в своите класни стаи, съответно те някак трудно ги определят като общи. Но това е една от ползите на подобни теми, в които с помощта на въпроси учениците достигат до знание, което формулират, разбират и запомнят.
Последва въпрос как се тълкува понятието: „общо благо“? Децата знаеха отговора – общо добро, обща полза в името на класа, нещо, което ще е за доброто на всички. Последва много интересен въпрос: Какво е разрешение и Какво можем да направим без да имаме нужда от разрешение? Казвам интересен, защото у тези деца вече се заражда усещането за порасналост и съпътстващите го специфики. Разбира се, че отговорите бяха различни, но все пак идеята е, че за да направим добро, да помогнем на някой, да доброволстваме не трябва винаги да се случва след дадено разрешение.
Интересен беше въпросът: “ Какво бихме направили за подобряване на нашата обща среда?“ Получиха се много и различни отговори, напр.: да се уважаваме, да направим нещо с което да подобрим средата в училище, да засадим цветя, дърво, да почистим двора на училището, да събираме разделно…
А кое от изброените бихме могли да изпълним?
И тук детските фантазии се развихриха…
Последва идеята за реализиране на проект: “ Разделно събиране“. Децата се ангажираха с написването на проекта, а на първо четена казаха, че им трябват: четири коша, табелки, цветни пликчета и забавно обръщение във вид на плакат към по-големите ученици с молба да се включат към нашата инициатива или да се съобразят с нея, когато се намират в класната ни стая.
Следващата идея беше, през следващата учебна година да се сприятелим с някой от бъдещите първи класове и освен приятели на малчуганите, да бъдем полезни с адаптиране и уроци.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X